C'est une chanson simple que je te donne
Aussi facile qu'elle est tendre
Tu sais ce sont parfois les mots très simples
Les plus difficiles à entendre
Laisse-toi guider au bord des mots
Et regarde au bout de tes pas
Le gouffre profond où sont jetées
Toutes ces phrases qu'on ne dit pas
Tous nos silences je les pardonne
Laisse-moi les ramener à la vie
Par une chanson simple que je te donne
Toi qui fus mon meilleur ami
Depuis que les années ont passé
Et l'avenir s'est embrumé
Regarde nous deux devenus victimes
D'être tombés entre les lignes
Si chaque instant éveille le regret
Si on n'se revoyait jamais
Quand tu penseras à celle que tu aimais
Souviens-toi que je vis en toi
Souviens-toi que je lis en toi
Това е една простичка песен, която ти дарявам,
Толкова е простичка, колкото и нежна.
Знаеш, понякога най-обикновените думи
трудно от всеки биват разбирани.
Престани да вървиш по ръба на думите
и погледни накрая на крачките твои,
в дълбоката пропаст където са хвърлени
всички фрази онези, които не произнасяме.
Цялото наше мълчание – аз го прощавам.
Но позволи ми живот да му вдъхна
с простата песен, която ти давам,
на теб, който ми беше най-добрия приятел.
Оттогава, когато годините преминаха
и бъдещето ни се замъгли,
огледай се, не станахме ли двама с теб жертви,
объркали се в междуредията?
Ако всеки миг пробужда съжаление,
ако никога не се случи да се видим пак,
и когато ти си спомниш за този, когото си обичал,
помни, че аз живея в теб
и от тебе аз чета.
© Румен Александров Всички права запазени
(и аз опитвам да превеждам песните и, но май прекалено се придържам към текста, а така не се получава магията на Патрисия)