Пет часът е (Демис Русос)
(Aphrodite's child)
Във пет часът
Търся път
в улична тъга
А мисълта
през града
крачи все сама.
Спомен красив
в минал ден
аз разхождам пак със мен.
И е жестоко да знам
Че лицето ми там
На стъклото
Съм аз.
И е жестоко да знам
че останеш ли сам
си говориш
без глас.
Във пет часът
Търся път
в улична тъга.
Само нощта
е добра
и е с мен сега.
Дава ми тя спомен скъп
-на годините звукът.
И е жестоко да знам
Че лицето ми там
На стъклото
Съм аз.
И е жестоко да знам
че останеш ли сам
си говориш
без глас.
Във пет часът
Търся път
в улична тъга.
А пък нощта
е добра
дава ми сега:
Дни и надежда и звезди
и сънувани мечти.
Във пет часът
Търся път
в улична тъга
А мисълта
през града
крачи все сама.
Спомен красив
в минал ден
аз разхождам пак със мен.
И е жестоко да знам
Че лицето ми там
На стъклото
Съм аз.
И е жестоко да знам
че останеш ли сам
си говориш
без глас.
Във пет часът
Търся път
в улична тъга.
Само нощта
е добра
и е с мен сега.
Дава ми тя спомен скъп
-на годините звукът.
И е жестоко да знам
Че лицето ми там
На стъклото
Съм аз.
И е жестоко да знам
че останеш ли сам
си говориш
без глас.
Във пет часът
Търся път
в улична тъга.
А пък нощта
е добра
дава ми сега:
Дни и надежда и звезди
и сънувани мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
