Pink Floyd - Wish You Were Here
1 мин за четене
PINK FLOYD
"Wish You Were Here"
So, so you think you can tell
Heaven from Hell,
Blue skies from pain.
Can you tell a green field
From a cold steel rail?
A smile from a veil?
Do you think you can tell?
Did they get you to trade
Your heroes for ghosts?
Hot ashes for trees?
Hot air for a cool breeze?
Cold comfort for change?
Did you exchange
A walk on part in the war,
For a lead role in a cage?
How I wish, how I wish you were here.
We're just two lost souls
Swimming in a fish bowl,
Year after year,
Running over the same old ground.
What have we found
The same old fears.
Wish you were here.
ПИНК ФЛОЙД
„Бих желал да си тук”
Е, ти разнищи докрай
и ад и рай,
небе и мрак.
А прекрасна дъга
от щика на врага?
А смях от тъга
можеш ли разпозна?
Дали ти ще смениш
герой със фетиш?
Прохлада с покой?
И свежест със лют зной?
Охолство презрял,
би ли посмял
във бой да встъпиш ти днес
пред пръв да си, но в кафез?
О, как бих, бих желал да си тук.
Ето – две души
времето разруши:
без дъх дотук
тичат в същия сплетен кръг.
А по-нататък?
Пак страх и студ.
Бих желал да си тук.
"Wish You Were Here"
So, so you think you can tell
Heaven from Hell,
Blue skies from pain.
Can you tell a green field
From a cold steel rail?
A smile from a veil?
Do you think you can tell?
Did they get you to trade
Your heroes for ghosts?
Hot ashes for trees?
Hot air for a cool breeze?
Cold comfort for change?
Did you exchange
A walk on part in the war,
For a lead role in a cage?
How I wish, how I wish you were here.
We're just two lost souls
Swimming in a fish bowl,
Year after year,
Running over the same old ground.
What have we found
The same old fears.
Wish you were here.
ПИНК ФЛОЙД
„Бих желал да си тук”
Е, ти разнищи докрай
и ад и рай,
небе и мрак.
А прекрасна дъга
от щика на врага?
А смях от тъга
можеш ли разпозна?
Дали ти ще смениш
герой със фетиш?
Прохлада с покой?
И свежест със лют зной?
Охолство презрял,
би ли посмял
във бой да встъпиш ти днес
пред пръв да си, но в кафез?
О, как бих, бих желал да си тук.
Ето – две души
времето разруши:
без дъх дотук
тичат в същия сплетен кръг.
А по-нататък?
Пак страх и студ.
Бих желал да си тук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Димитров Всички права запазени
