Pink - Mean
You used to hold the door for me
Now you can't wait to leave
You used to send me flowers if
You fucked up in my dreams
I used to make you laugh with all
the silly shit I did
Now you roll your eyes and walk away
And shake your head
When the spark has gone
And the candles are out
And the song is done
And there's no more sound
Whispers turn to yelling
And I'm thinking
How did we get so mean?
How do we just move on?
How do you feel in the morning when it comes
And everythings undone?
Is it 'cause we wanna be free?
Well that's not me.
Normally I'm so strong
I just can't wake up on the floor
Like a thousand times before
knowing that forever wont be
Always sentimental when I think of how it was
When love was sweet and new and we just
Couldn't get enough
The shower, it reminds me you'd undress me with your eyes
Now you never touch me and you tell me that you're tired
You know it gets so sad when it all goes bad
And all you think about is all the fun you've had
All those sorrys ain't never gonna mean a thing
How did we get so mean?
How do we just move on?
How do you feel in the morning when it comes
And everythings undone?
Is it 'cause we wanna be free?
Well that's not me.
Normally I'm so strong
I just can't wake up on the floor
Like a thousand times before
knowing that forever wont be
I know we said somethings that we can never take back
It's like a train wreck, trying to hit the right track
We opened up the wine and we just let it breathe
but we shoulda drank it down while it was still sweet
It all goes bad eventually
Now do we stay together 'cause were scared to be alone?
We got so used to this abuse it kinda feels like home
But my baby, I just really wanna know..
How did we get so mean?
How do we just move on?
How do you feel in the morning when it comes
And everythings undone?
Is it 'cause we wanna be free?
Well that's not me.
Normally I'm so strong
I just can't wake up on the floor
Like a thousand times before
knowing that forever wont be
Pink – Посредствен
Ти трябваше да задържиш вратата за мен,
сега не можеш да дочакаш на напусна.
Трябваше да ми пратиш цветя,
ти прецака мойте мечти.
Разсмях те с всичките лайна който направих.
Сега ти изви очи, тръгна си и поклати глава.
Когато искрата я няма
и свещите не горят.
Когато песента е завършена,
там няма повече звук.
Идва ред да крещя
и си мисля…
Как го направихме толкова лошо?
Как ще продължим напред?
Как ще се чувстваш сутринта, когато се прибера
и всичко е изгубено?
Това е защото искаме да сме свободни?
Е, това не съм аз.
По принцип аз съм толкова силна.
Просто не мога да се събудя на пода,
за хиляден път, както преди,
знаейки, че няма да бъде вечно.
Винаги сантиментална, когато мисля за това как беше.
Когато любовта беше сладка и нова и ние не можехме да и се наситим.
Душът ми напомня за теб, събличайки ме с твоите очи.
Сега ти никога не ме докосваш и ми каза, че си уморен.
Ти знаеш, колко бях тъжна, когато всичко вървеше на зле.
И всичко, за което ти мисли, е за удоволствието, което имаше.
И всички тези извинения, никога няма да означават нещо.
Как го направихме толкова лошо?
Как ще продължим напред?
Как ще се чувстваш сутринта, когато се прибера
и всичко е изгубено?
Това е защото искаме да сме свободни?
Е, това не съм аз.
По принцип аз съм толкова силна.
Просто не мога да се събудя на пода,
за хиляден път, както преди,
знаейки, че няма да бъде вечно.
Знам, казахме неща, които не можем да върнем обратно.
Като развален влак, опитващ се да влезе в правилната следа.
Отворихме виното и просто го дишахме,
но трябваше да го изпием, докато беше все още сладко.
Всичко върви на зле накрая.
Как го направихме толкова лошо?
Как ще продължим напред?
Как ще се чувстваш сутринта, когато се прибера
и всичко е изгубено?
Това е защото искаме да сме свободни?
Е, това не съм аз.
По принцип аз съм толкова силна.
Просто не мога да се събудя на пода,
за хиляден път, както преди,
знаейки, че няма да бъде вечно.
© Ели Гатева Всички права запазени