Писана
Тя си мечтае в Париж да отиде,
Да се разходи по Рим и Милано.
Само на снимка света тя ще види -
Няма на кой да остави Писана!
Родното село в съня й я чака -
Тихите улички, двора, мегдана.
Четири часа от София с влака,
Ама на кой да остави Писана?
Кръвното скача от сто до към двеста,
Язвата, жлъчката, старата рана.
Как ще отиде във болница, честно -
Няма на кой да остави Писана!
Деветдесета година подмина.
Тя и до сто ще си ходи засмяна.
Туй дълголетие има причина -
Няма на кой да остави Писана!
превод : Мария Дунева
автор: Вера Сергеевна Бутко,
оригинал (на руски):
Она не была в Эмиратах,
Не видела Рим никогда
И вряд ли увидит когда-то:
Ей не с кем оставить кота.
Ей снится порой на рассвете
Родной её город - Чита.
Она и туда не поедет:
Ей не с кем оставить кота.
А боль, словно острая спица,
Засела в районе хребта...
Но как она ляжет в больницу?
Ей не с кем оставить кота.
Ей скоро уже девяносто -
Она доживет и до ста.
Секрет долголетья? Всё просто:
Ей не с кем оставить кота.
https://stihi.ru/2020/10/31/1448
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.