13.12.2011 г., 23:16 ч.

Пред паметника на земляците /Виктор ДЗЮБА/ 

  Преводи » Поезия, от Руски
1281 0 0
1 мин за четене

У обелиска землякам

 

/Виктор ДЗЮБА/

Пред паметника на земляците

 

/Виктор ДЗЮБА/

Остановлюсь у обелиска.

Вокруг – цветы и тишина.

Я поклонюсь погибшим низко,

Перечитаю имена.

И вздрогну,

Словно от ожога:

И дядя,

       и отец,

               и брат...

Их очень много, слишком много

Для деревеньки в тридцать хат.

А ведь я помню всех живыми!

Любого знал из них в лицо.

От каждого – осталось имя.

Остались дети от отцов...

Остались матери и вдовы,

Что помнят даже голоса.

Остался старый сад фруктовый.

Остались пашни и леса.

Мечты остались и заветы,

Свобода мира и труда,

Тот драгоценный свет Победы,

Что не померкнет никогда.

 

 

Пак ще се спра до обелиска,

покрит с цветя и тишина,

поклон ще сторя, сведен ниско,

пак имената ще чета.

Ще трепна,

сякаш съм попарен:

все мили

          имена  

                  са те...

Те тъй са много, страшно много

за мъничкото ни селце.

А аз ги помня всички живи!

Познавам техните лица...

От тях остана само име.

След тях останаха деца...

Остават майки и вдовици

със свидни спомени за тях.

Остана старата градина,

горите, нивите стоят.

Те завещаха ни мечтите

за братство и за свобода

и на победата лъчите,

негаснещи през вечността.

 

 

© Гинка Якимова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??