През слънчевите дни на гроздобера
я срещна той. На мулешкия впряг,
от лозето задал се с ход премерен,
тя беше смях, тя бе сияен зрак.
Той я попита: – Що да сторя, мила,
в прегръдка да те привлека за миг?
А тя: – Да палиш всеки ден кандило
на щедрата Киприда. В длан с камшик
на мулетата си подвикна живо –
потрепна дясното с уши плашливо
и прах се вдигна като розов чад.
Той се протегна сладко, с вид наперен, ...