8.09.2016 г., 18:14 ч.  

Приказен сън /Сказочный сон/ 

  Преводи » от Руски
1639 1 1
2 мин за четене

 

Приказен сън
автор: Олга Борисова
превод: Красимир Тенев
 

По широки ливади крайречни,
край вековни дебели върби,
цветове греят, сякаш са свещи,
багрят пъстрия земен статив.

Там вървят по трева от коприна
стадо крави и палав кравар –
потъмнял от борà* юначина.
От съседното село, кенар**.
Под върбите веднъж си полегнал 
и унесъл го сладостен сън:
иззад тъмните листи той гледа
през реката, на склона отвъд,

как събличайки кожа от крава,
черновежда мома на върха
чисто гола насам приближава
и примигва с очи от ахат.

– Не плаши се, приятелю мили,
в плен на вещица бях за беда.
Тя изгуби магичните сили
и отново добих свобода –

зашуртява гласчето ѝ  нежно,
и добавя с разрошен перчем,
колието въртейки небрежно:
– Красотата изстрадах съвсем.

По тревата полека пристъпва
и по пътя, набира букет,
сякаш слънцето ярко помръква,
красотата ѝ свети навред.

Тя целува го… Дъх на отава ***
и на мляко! Събужда се с вик.
А над него – навела се крава
му облизва лицето с език. 
--------------------------------------------------
*борà – холодний ветер, дующий с горы.
** – кенар – человек которий живет в конце деревня.
*** – отава – трава после первого окоса.

 

Сказочный сон
Борисова Ольга Михайловна

 

На широких лугах, возле речки,            
С вековой,  в два обхвата, ветлой       
Загорелись цветы яркой свечкой,       
Разукрасив земной аналой.    

Там гуляет  по травам шелковым       
Деревенское стадо коров  
 С молодым пастушонком бедовым,
 Потемневшим от знойных ветров.

 Он  однажды прилег  под ветлою,
 И сморил его сладостный сон.
 Вдруг увидел: за тёмной листвою
 Осветился над речкою склон.

 А вверху, сбросив шкуру коровью,
 Появилась  девица – краса.
 Повела она чёрною бровью,
 Приоткрыла  агаты-глаза.

 -Не пугайся, дружочек мой милый,
 Заколдована ведьмой была.
 У злодейки  уж нет былой силы,
 И свободу я вновь обрела.

 Зажурчал голосок её нежно,
 И промолвила дальше она,
 Ожерельем  играя  небрежно:
 - За красу  настрадалась сполна.

 И легонько на травы ступала,
 По пути собирая букет,
 Красотою своей ослепляла,
 Затмевала собою рассвет.

 Подошла и в уста целовала…
 Как запахло травой, молоком!
 И проснулся - корова стояла,
 И лизала лицо языком.

 


 

 

© Красимир Тенев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??