Aire
Aire, en esta lenta tarde de verano
Tu recuerdo es una foto gris
Que las horas van me fuminando
Qué difícil dibujar tus rasgos
Medio día después de partir
Aire, si tus ojos eran higos negros
Si los dientes gajos de limon
No recuerdo el arco de tus cejas
Ni siquiera puedo hablar, apenas
De otra cosa que no sea dolor
Lamente cuando baja la marea
Por puro instinto de conservación
Intenta cauterizar cada huella
Que deja atrás el paso del amor
Lamente cuando baja la marea
Mostrando la estructura del dolor
Activa un mecanismo de defensa
Para que no se ahogue el corazón
Aire
Me falta el aire
En esta linda tarde de verano
No logro describirte
Tu recuerdo es una foto gris
Apenas perfilada
Que las horas van me fulminando
Oh no
Aire
Intento dibujar
tus rasgos,pero casi ya no puedo
Por mucho que lo intento
Que difícil es reconocer
Con todo lo que amamos
Que no me has dejado apenas huella
Aire, ahora cuando baja la marea
Y el naufragio ya es total
Que pena
Въздух
Въздух, в този бавен летен следобед
споменът ми е една сива снимка
и часовете ще забързат...!
Колко трудно е да опиша чертите ти
половин ден след раздялата.
Въздух, ако очите ти бяха черни смокини...
ако зъбите парчета лимон...
Не си спомням дъгата на веждите ти,
дори едва не мога да говоря
за друго нещо, което да не е болка!
Съжалява, когато идва приливът
заради ясния инстинкт за съхранение!
Опитва да притъпи всяка следа,
която оставя назад стъпката на любовта.
Съжалява, когато идва приливът,
показвайки структурата на болката.
Активира един механизъм за защита
за да не се задушава сърцето...!
Въздух,
липсва ми въздух
в този бавен летен следобед.
Не успявам да ти опиша...
споменът ми е една сива снимка,
едва очертана
и часовете ще забързат
О, не...!
Въздух,
опитвам да опиша
чертите ти, но вече почти не мога
колкото и да се опитвам...!
Колко трудно е да призная
с всичко което обичаме,
че не ми остави дори следа!
Въздух, сега когато идва приливът
и корабокрушението вече е пълно...
Колко жалко...!
© Милена Петрова Всички права запазени