4.30 AM (Apparently They Were Travelling Abroad)

Apparently they were travelling abroad

And they picked up some hitchhikers...drill

Wake up you're dreaming...what...you're dreaming

We were moving away from the border

Uh what border?

Have a nice day...uh...have a nice day

We were moving away from the border

Looking for somewhere to sleep

The two of us sharing the driving

Two hitchhikers slumped in the back seat

Hello

I sneaked a quick look in the mirror

She gave me a smile

I said "Is anyone hungry?

Should we stop for a while?"

So we pulled off into a layby

Her dress blew up over her head

I said "Would you like to come with me?"

She said something foreign under her breath

And the sun shone down on her lovely young limbs

I thought to myself she's much too good for him

I lay down beside her with tears in my eyes

She said

4.30 часа (Изглежда, пътуваха извън страната)

Изглежда, пътуваха извън страната

и те взеха няколко стопаджии... бормашина.

Събуди се, сънуваш... какво? Ти сънуваш.

Ние се отдалечавахме от границата...

А? Каква граница?

Приятен ден... а... приятен ден.

Ние се отдалечавахме от границата,

търсейки къде да спим,

двамата, споделяйки волана.

Двама стопаджии се бяха свили на задната седалка.

Здрасти.

Аз погледнах бързо в огледалото.

Тя ми се усмихна...

... аз казах: „Някой да е гладен?

Да спрем ли за малко?”

И така, спряхме на една отбивка.

Вятъра духна роклята й до лицето.

Аз казах: „Искаш ли да дойдеш с мен?”

Тя каза нещо на чужд език под носа си.

И Слънцето печеше по прекрасните й млади крайници.

Аз си казах, че тя е прекалено добра за него.

Аз лежа до нея с сълзи в очите.

Тя каза...

4.33 AM (Running Shoes)  

So I stood by the roadside

The soles of my running shoes gripping the tarmac

Like gunmetal magnets

Fixed on the front of her Fassbinder face

Was the kind of a smile

That only a rather dull child could have drawn

While attempting a graveyard in the moonlight

But she was impressed

You could see that she thought I looked fine

And when she turned sweeter

The reason (between you and me) was

She'd just seen my green Lamborghini

So we went for a spin in the country

To feel the wind in our hair

To feel the power of my engine

To feel the thrill of desire

And then in the trees I heard a twig snap

Warning lights flashed on my map

I opened my eyes and to my surprise

4.33 (Обувки за бягане)

Тя стоеше до пътя.

Основата на моите обувки се хвана за асфалта,

като магнит за оръжие.

Замразена на нейното немско лице

беше онзи вид усмивка,

която само някое неспособно дете би нарисувало,

докато се опитва да нарисува гробище на лунна светлина.

Но тя беше очарована

и когато се размекна...

Причината (между нас казано) бе,

че тамън бе видяла моето зелено Ламборгини.

Затова отидохме за едно кръгче в провинцията.

Да почувстваме вятъра в косите си,

да усетим мощта на двигателя,

да усетим тръпката на желанието.

... и тогава между дърветата чух една пръчка да се чупи.

Предупредителни лампи почнаха да мигат на картата ми,

отворих очи и за моя изненада...

4.37 AM (Arabs with Knives and West German Skies)

There were Arabs with Knives

At the foot of the bed

Right at the foot of the bed

Oh my God how did they get in here?

I thought we were safe home in England

She said "Come on now kid, it was wrong what you did

You've got to admit it was wrong"

Oh god....Jesus

Sleep Sleep

I know that I'm only dreaming

Leave her alone..get out..out..get out of my house

Through closed eyes

I see West German skies on the ceiling

And I want to get back

To the girl with the rucksack

To feel her flaxen hair

I want to be there

See the sun going down

Behind Krupps steelworks

On the outskirts of some German town

Guten Abend meiner Damen und Herren Ha Ha Ha Ha

Willkommen in Konnigsburg Ha Ha Ha Ha

Wollen zie danzen mit mir oder drinken Bier Ha Ha Ha Ha

Thank you but......

This young lady and I

Will just finish this bottle of wine

It was kind of you...but

I think we'll just say goodnight

Leave us alone

Goodnight

Leave us alone

Could I have the key to one four three please?

There you are

Thank you, goodnight

Hello yes I'd like to order breakfast please

I'd like coffee for two, and toast with marmalade

No...marmalade.

4.37 (Араби с ножове и западногермански небеса)

... имаше араби с ножове,

до долния край на леглото.

Точно до долния край на леглото.

О, боже, как дойдоха тук?

Мислех, че сме на сигурно тук, в Англия.

Тя каза: „Хайде сега, хлапако, знаеш, че това което направи, беше грешно...

трябва да признаеш, че беше грешно.”

О боже, христе.

Спи, спи.

Знам, че само сънувам.

Оставете я... махайте се, махнете се... махнете се от къщата ми!

През затворени очи,

аз виждам западногермански небеса на тавана

и искам да се върна

при момичето със сака,

да почувствам нейната руса коса.

Искам да съм там.

Да видя как Слънцето залязва

зад стоманозавода Круп,

в полите на някой немски град.

(немски/) Добър вечер, дами и господа. Хахахаха.

Добре дошли в Конигсбург. Хахахахахаха.

Искате ли да танцуваме или да пием бира? Хахаххааха (/немски)

Благодаря, но...

Тази млада дама и аз

скоро ще довършим тази бутилка вино.

Много мило от ваша страна... но

мисля, че просто ще си кажем „лека нощ”.

Оставете ни сами.

Лека нощ.

Оставете ни.

Може ли ключа от 143, моля?

Заповядайте.

Благодаря, лека вечер.

Здравейте, да, искам да поръчам закуска, моля.

Едно кафе за двама, филийки с мармалад...

не... без мармалад. 

4.39 (For the First Time Today-Part 2)

For the first time today

I held her naked body next to mine

In this hotel overlooking the Rhine

I made her mine

Ooh babe...ooh babe

Come with me and stay with me

Please stay with me

Uh...what is it?

Stay with me

Stay with me

Stay with me

No...

Stay with me

Forget it

4.39 (За пръв път днес – Част 2)

За пръв път днес,

аз държах нейното голо тяло до моето.

В този хотел с гледка към Райн,

аз я направих моя.

Ооо, скъпа... о, скъпа,

ела с мен и стой с мен!

Моля те, стой с мен.

А... какво е това?

Стой с мен.

Стой с мен.

Стой с мен!

Не...

Стой с мен...

... забрави...

4.41 AM (Sexual Revolution)

Hey...girl

Take out the dagger

And let's have a stab at the sexual revolution

Hey girl

Let freedom for all be our rallying call

Tomorrow lets make...our new resolution

Yeah, but tonight lie still

While I plunder your sweet grave

And remember

Only the poor can be saved

Hey girl

As I've always said I prefer your lips red

Not what the good Lord made

But what he intended

Hey girl

Don't point the finger at me

I am only a rat in a maze like you

And only the dead go free

So...please hold my hand

As we blunder through the maze

And remember

Nothing can grow without rain

(Thunder)

Don't point

Don't point your finger at me

I awoke in a fever

The bedclothes were all soaked in sweat

She said "You've been having a nightmare

And it's not over yet"

Then she picked up the doggy in the window

(The one with the waggly tail)

And she put him to bed between two bits of bread

4.41 (Сексуална революция)

Ей... момиче,

извади ножа

и нека сръгаме сексуалната революция.

Ей момиче,

нека свободата за всички бъде нашия знак за събиране.

Нека утре направим... нашето ново решение за живота.

Да, но тази вечер легни и стой неподвижна,

докато аз ограбвам твоя сладък гроб

и помни,

само бедните могат да бъдат спасени.

Ей момиче,

както винаги съм казвал, предпочитам устните ти червени,

не каквото добрия бог е направил,

а каквото му се е искало.

Ей момиче,

не сочи с пръст към мен,

аз съм просто плъх в лабиринта, както и ти...

... и само мъртвите излизат на свобода.

Затова... моля те, дръж ми ръката,

докато се лутаме през лабиринта

и помни,

че нищо не расте без дъжд.

(Гръм)

Не сочи...

Не сочи с пръст към мен.

Аз се събудих с треска,

чаршафите бяха се измокрили с пот.

Тя каза: „Ти имаше кошмар

и той още не е приключил”

Тогава тя вдигна кученцето към прозореца

(Онова с игривата опашка)

и го сложи да спи между две парчета хляб.

4.47 AM (The Remains of Our Love)

I just cowered in the corner

My pyjama coat over my head

And she smiled as she finished her sandwich

And her cold eyes fixed me to my dark history

As she brushed the remains

Of our love from the bed

And when she had turned back the covers

When all of the prayers had been read

She said "Come on over here you silly boy

Before you catch your death of cold

I was only joking

Let's leave behind the city grime

Let's not compete

It could be fine in the country

Couldn't it though...come on lets go

I said "OK"

Are we going to go now?

Where would you like to go darling?

Mmm...Vermont...Wyoming (yes)

Wyoming...huh huh

Children...(what) we're going to Wyoming

Darling...Which way is Wyoming?

Hook a right here

You're going the wrong way

I know that

I know children...

Let's see how many...Volvos we pass

On the way to our new life in the country

...One

Jade don't do that, that's really negative

4.47 (Остатаците на нашата обич)

Аз се бях свил от страх в ъгъла

с горнището на пижамата над главата ми,

а тя се усмихна докато довършваше садвича си.

И нейните студени очи ме накараха да мисля за тъмната си история,

докато тя сресваше остатаците

от нашата обич от леглото.

И когато тя беше обърнала кориците,

когато всичките молитви бяха прочетени,

тя каза: „Ела тук, глупаче,

преди да умреш от студ,

аз само се шегувах.

Нека оставим зад нас градския грайм.

Нека не се състезаваме,

може да е хубаво в провинцията.

Нали... хайде да тръгваме.”

Аз казах: „Добре.”

Ще тръгваме ли сега?

Къде искаш да ходим, скъпа?

Мммм... Вемонт?... Лайоминг? (да)

Лайоминг... аха

Деца... (какво) отиваме в Лайоминг.

Скъпа... накъде е Лайоминг?

Качи се тук,

караш по грешния път.

Знам това...

Знам, деца...

Да видим колко... Волвота изпреварваме

по пътя към нашия нов живот в провинцията...

... едно.

Нефритче, не прави така, много е негативно.

4.50 AM (Go Fishing)

As cars go by I cast my mind's eye

Over back packs on roof racks

Beyond the horizon

Where dream makers

Working white plastic processors

Invite the unwary

To reach for the pie in the sky

Go fishing my boy!

We set out in the spring

With a trunk full of books about everything

About solar devices

And how nice natural childbirth is

We cut down some trees

And we trailed our ideals

Through the forest glade

We dammed up the stream

And the kids cooled their heels

In the fishing pool we'd made

We held hands and we exchanged bands

And we practically lived off the land

You adopted a fox cub

Whose mother was somebody's coat

You fed him by hand

And then snuggled snuggled him down

By the grandfather bed while I wrote

We grew our own maize

And I only occasionally went into town

To stock up on antibiotics

And shells for the shotgun that I kept around

I told the kids stories while you worked your loom

And the sun went down sooner each day.

*Chapter six in which Eeyore has a birthday

And gets two presents

Daddy...come on dad

Eeyore the old grey donkey stood by the side

Of the stream and he looked at himself in the water

"Pathetic" he said, "That's what it is"

"Good morning Eeyore" said Pooh

"Oh" said Pooh, He thought for a long time

The leaves all fell down

Our crops all turned brown

It was over

As the first snowflakes fell

I realized all was not well in the camp

The kids caught bronchitis

The space heater ran out of diesel

One weekend a friend from the East

Rot his soul

Stole your heart

I said "Fuck it then

Take the kids back to town

Maybe I'll see you around"

And so...leaving all our hopes and dreams

To the wind and the rain

Taking only our stash

Left our litter and trash

And set out on the road again

On the road again

Bye Bye Daddy, Bye Daddy

You can bring Pearl she's a darn nice girl

But don't bring Liza

4.50 (Ходи за риба)

Докато колите преминават, аз гледам с окото на ума,

през раници закачени на багажници за таван.

Отвъд хоризонта,

където създателите на мечти,

чрез бели пластмасови процесори,

канят невнимателните,

да се присягат към пая в небето.

Ходи за риба, момчето ми!

Ние тръгваме през пролетта,

с багажник пълен с книги за всичко...

... за соларни уреди

и колко е хубаво естественото раждане.

Ние отсякохме няколко дървета

и тренирахме нашите идеали.

През платото в гората

ние се заклещихме по течението нагоре.

И децата си охладиха глезените

в басейна за риба, който бяхме направили.

Ние се държахме за ръце и си разменихме ленти.

И ние практически живяхме от земята...

... осиновихме малко лисиче,

чиято майка беше нечие палто.

Ти го храни с ръка

и после го намачка, намачка.

До старческото легло, докато аз пишех,

ние си отгледахме индийска царевица.

И аз рядко ходих до града,

да заредя с антибиотици

и с муниции за пушката, която държах вкъщи.

Аз разказвах на децата истории, когато ти плетеше

и Слънцето слизаше все по-рано и по-рано всеки ден.

*Глава шеста, в която Йори имаше рожден ден

и получава два подаръка.

Тате... ела тате!

Йори, старото сиво магаре седя отстрани

на реката и се погледна във водата.

„Жалко”, каза то, „ей това е то!”

„Добро утро, Йори”, каза Пух.

„О”, каза Пух и се замисли за дълго.

Всичките листа паднаха,

всичките ни лехи станаха кафеви,

всичко свърши.

Докато първите снежинки падаха,

осъзнах, че не всичко е добре в лагера.

Децата хванаха бронхит,

печката остана без нафта.

Един уикенд приятел от изток,

загни душата си,

открадна твоето сърце.

Аз казах: „Заеби го, тогава,

заведи децата обратно в града,

може и да се видим”

И така... оставяйки всичките ни надежди и мечти

на вятъра и дъжда.

Взимайки само спестяванията ни,

изоставих боклука

и тръгнах пак по пътя.

Отново по пътя.

Чао, чао, тате, чао тате.

Може да доведеш Пърл, тя е много хубаво момиче.

Но не води Лиза.

4.56 AM (For the First Time Today-Part 1)  

For the first time today

I feel it's really over

You were my everyday excuse

For playing deaf, dumb and blind

Who'd have ever thought

This was how it would end for you and me

To carry my own millstone

Out of the trees

And I have to admit

I don't like it a bit

Being left here beside this lonesome road.

Lonesome road

Lonesome road

4.56 (За пръв път днес - Част 1)  

За първи път днес

се чувствам все едно наистина е свършило.

Ти беше моето всекидневно извинение,

за това да се правя на глух, глупав и сляп.

Кой би си помислил,

че така ще свършим ти и аз,

да нося собственият си камък за мелене,

отвъд гората.

И трябва да призная,

въобще не ми харесва,

да бъда оставен до този самотен път.

Самотен път.

Самотен път.

4.58 AM (Dunroamin, Duncarin, Dunlivin)

Hey kid, you looking for a lift?...Get on up here

How's it going good buddy?

I nailed ducks to the wall

Kept my heart in dark ruins

I built bungalows all over the hills

Dunroamin, duncarin, dunlivin

Took my girl to the country

To sleep out under the moon

Next thing she's going crazy

Women are like that kid

What the hell can you do?

She waits for the real Mr. Right to come

Gently removing her heart

With his promises of real communication

I saw a program about that on TV........

Who's always picking up the tab

Who built a bungalow for his mum and dad

Me.....

Who took you out to all the shows

Who worked his fingers to the bone

Me....

While you were asleep

It was me...I did

I kept you in buttons and bows

Christ all those clothes

So you could encourage this creep

With his neat feet

And his clean fingernails

With his wise but twinkling eyes

He's a rock standing out in an ocean of doubt

Get movin', get off the road ya Goddam faggot

And compromise

I'd like to go on with this bit of a song

Describing this schmuck

I'd like to go on, but I'm going to throw up

Not in my rig you don't boy...get the hell out of here

4.58 (Не ми се пътува, не ми пука, не ми се живее)

Ей хлапе, на стоп ли чакаш?... Качвай се.

Как върви, добри приятелю?

Аз заковах патици на стената,

държах сърцето си в тъмни руини,

построих бунгала навсякъде върху хълмовете.

Не ми се пътува, не ми пука, не ми се живее.

Заведох моето момиче в провинцията,

за да спим под луната,

а тя взе, че се побърка.

Жените са така, хлапе,

какво по дяволите можеш да направиш?

Тя чака истинския г-н Перфектен да дойде,

нежно премахвайки сърцето й,

с неговите обещания за истинска комуникация.

Гледах едно предаване затова по телевизията...

Кой винаги плаща сметката,

кой построи бунгало за неговата майка и баща?

Аз...

Кой те води на всичките онези концерти,

кой си изтърка пръстите до кокъл от работа?

Аз...

Докато ти спеше,

това бях аз... аз го направих.

Кой те държа облечен,

кръсти ти всичките тези дрехи,

за да можеш да окуражаваш този ненормалник,

с неговите поддържани стъпала

и неговите чисти нокти,

с неговите мъдри, но блестукащи очи.

Той е като скала, която стърчи в океан от недоверие...

Разкарай се от пътя проклет червей!

И нека направим компромис,

аз бих искал да продължа с тази част на песента,

която описва този гнусар,

аз бих искал да продължа, но ще повърна...

Не в моята машина момче... излизай оттук, да те вземат дяволите.

5.01 AM (The Pros and Cons of Hitchhiking)

An angel on a Harley

Pulls across to greet a fellow rolling stone

Puts his bike up on it's stand

Leans back and then extends

A scarred and greasy hand...he said

How ya doin bro?...where ya been?...where ya goin'?

Then he takes your hand

In some strange Californian handshake

And breaks the bone

Have a nice day

A housewife from Encino

Whose husband's on the golf course

With his book of rules

Breaks and makes a 'U' and idles back

To take a second look at you

You flex your rod

Fish takes the hook

Sweet vodka and tobacco in her breath

Another number in your little black book

These are the pros and cons of hitchhiking

These are the pros and cons of hitchhiking

Oh babe, I must be dreaming

I'm standing on the leading edge

The Eastern seaboard spread before my eyes

"Jump" says Yoko Ono

"I'm too scared and too good looking" I cried

"Go on", she says

"Why don't you give it a try?

Why prolong the agony all men must die"

Do you remember Dick Tracy?

Do you remember Shane?

And mother wants you

Could you see him selling tickets

Where the buzzard circles over

Shane

The body on the plain

Did you understand the music Yoko

Or was it all in vain?

Shane

The bitch said something mystical "Herro"

So I stepped back on the kerb again

These are the pros and cons of hitchhiking

These are the pros and cons of hitchhiking

Oh babe, I must be dreaming again

These are the pros and cons of hitchhiking

5.01 (Положителните и отрицателните страни на стопаджийството)

Един ангел на Харли

спира на отсрещната страна, за да поздрави моторист съмишленик.

Оставя си мотора на стойката му,

обляга се назад и после протяга

мазна и покрита с белези ръка... той каза:

„Какво става, брат?... къде беше?... къде отиваш?

После стиска ръката ти

по някакъв странен калифорнийски начин

и ти я счупва.

Приятен ден.

Домакиня от Енсиньо,

чийто съпруг е на голф игрището

с неговата книга с правила,

спира и прави обратен завой, почва да чака,

за да ти хвърли още един поглед.

Ти огъваш въдицата,

рибата се хваща на кукичката,

сладка водка и тютюн в нейния дъх

и още един номер в твоя малък черен тефтер.

Това са положителните и отрицателните страни на стопаджийството.

Това са положителните и отрицателните страни на стопаджийството.

О, скъпа, сигурно сънувам!

Аз стоя на ръба на крилото,

източното крайбрежие се простира пред очите ми.

„Скачай,” казва Йоко Оно.

„Аз съм прекалено уплашен и красив”, аз проплаках.

„Давай”, каза тя,

„Защо не опиташ?

Защо да удължаваш агонията – всички хора умират!”

Спомняте ли си Дик Трейси?

Спомняте ли си Шейн?

(И мама те иска)

Можете ли да си го представите да продава билети,

където лешояда кръжи...

Шейн...

Тялото в равнината...

Разбираше ли музиката, Йоко,

или всичко беше напразно?

Шейн...

Кучката каза нещо мистично „Херо”,

затова аз отстъпих обратно върху тротоара.

Това са положителните и отрицателните страни на стопаджийството.

Това са положителните и отрицателните страни на стопаджийството.

О, скъпа, сигурно сънувам... отново!

Това са положителните и отрицателните страни на стопаджийството.

 5.06 AM (Every Strangers Eyes)

Hello...you wanna cup of coffee?

I'm sorry, would you like a cup of coffee?

Ok you take cream and sugar?

In truck stops and hamburger joints

In Cadillac limousines

In the company of has-beens

And bent-backs and sleeping forms

On pavement steps

In libraries and railway stations

In books and banks

In the pages of history

In suicidal cavalry attacks

I recognise...

Myself in every stranger's eyes

And in wheelchairs by monuments

Under tube trains and commuter accidents

In council care and county courts

At Easter fairs and sea-side resorts

In drawing rooms and city morgues

In award winning photographs

Of life rafts in the China seas

In transit camps, under arc lamps

On unloading ramps

In faces blurred by rubber stamps

I recognise...

Myself in every stranger's eyes

And now from where I stand

Upon this hill I plundered from the pool

I look around, I search the skies

I shade my eyes, so nearly blind

And I see signs of half remembered days

I hear bells that chime in strange familiar ways

I recognise...

The hope you kindle in your eyes

It's oh so easy now

As we lie here in the dark

Nothing interferes it's obvious

How to beat the tears

That threaten to snuff out

The spark of our love

5.06 (Очите на всеки странник)

Здрасти... искате ли чаша кафе?

Извинете, искате ли чаша кафе?

Добре, искате ли сметана и захар?

На стоянки за камиони и бутки за хамбургери,

в лимозини Кадилак,

в компанията на забравени знаменитости

и прегърбени и заспали

на павирани стълбища,

в библиотеки и влакови гари,

в книги и банки,

в страниците на историята,

в самоубийствени конни атаки,

аз разпознавам...

себе си в очите на всеки странник.

И в инвалидни колички до паметници,

под влаковете в метрото и инциденти с пътуващи,

в общински домове и графски съдилища,

на великденски панаири и крайморски курорти,

в рецепционни стаи и градски морги,

на фотографии, спечелили награди,

които показват спасителни лодки в китайските морета,

в транзитни лагери, под флуресцентни лампи,

на рампи за разтоварване,

в лица размазани от гумени печати,

аз разпознавам...

себе си в очите на всеки странник...

И сега, от мястото, където стоя

на този хълм, аз откраднах от басейна...

Гледам наоколо, претърсвам небесата,

заслепявам очите си, почти ослепях...

и виждам знаци от полу-запомнени дни,

чувам звънци, които звънкат по странни, познати начини...

Аз разпознавам...

надеждата, която нежно пламти в твоите очи.

Сега е толкова лесно,

докато ние си лежим в тъмното.

Нищо не се пречка, очевидно е

как да бием сълзите,

които заплашват да задушат

искрата на нашата обич.

5.11 AM (The Moment of Clarity)

And the moment of clarity

Faded like charity does

Sometimes

I open one eye

And I put out my hand just to touch your soft hair

To make sure in the darkness that you were still there

And I have to admit

I was just a little afraid, oh yeah

But then...

I had a little bit of luck

You were awake

I couldn't take another moment alone.

 

5.11 (Моментът на яснота)

И моментът на яснота,

потъмня като благотворителността.

Понякога,

аз отварям едното си око

и изваждам моята ръка, просто за да докосна твоята мека коса,

за да се убедя, че в тъмнината ти си още там.

И трябва да призная,

аз бях малко уплашен, о, да.

Но после...

аз проимах малко късмет,

ти беше будна...

аз не можех да издържа и още един миг сам.