6.08.2018 г., 10:17 ч.

Руските символисти - Владимир Соловъов 

  Преводи » от Руски
1303 0 0
15 мин за четене

 

I

 

  1-ви брой – Валерий Брюсов и А. Л. Мирополски, Москва, 1894

 

  Това томче има несъмнени достойнства: не обременява читателя с размерите си и отчасти развеселява със съдържанието си. Удоволствието започва с епиграфа, взет от г-на Валерия Брюсова от френския декадент Стефан Маларме:

 

Une dentelle s'abolit

Dans le doute du jeu supreme.

 

  В буквален превод това означава: „Дантелата се премахва  в съмнението за височайша игра“. 

 

  А ето го руският „пролог“  на г-н Брюсов:

 

Гаснат розовите краски

в блясък бледен на луна;

в късче лед замръзва разказ    

за скръбта на пролетта.               

В изход до завръзка – в ласкав

траур е загърнат сън,

и с немееща окраска

сплетен е в гирляндов кълн.  

Не цъфтят слова в мечтата 

по лехи на пустотата             

с благозвучен, ясен звън.           

През прозорец – сън несвързан,   

блянът упоен не зърва                   

ярките звезди навън.

  

  В думите „не цъфтят слова по лехите на пустотата“ и  „прозорец – сън несвързан“  може да се види, макар и символично, но достатъчно вярно определение за този вид поезия. Впрочем, самият  руски  „символизъм“ е представен в този малък сборник доста оскъдно. Освен стихотворенията, директно обозначени като преводни, и от останалите голяма част са явно внушени от други поети, някои от които дори не са символисти. Например това, което започва със стиховете:

 

Случайно се срещнах със нея,

за нея несмело мечтах,

 

а  завършва:

 

досущ като в приказка стара –

на вечната младост олтар.

 

несъмнено произхожда от Хайнрих Хайне, макар и присадено на  „лехите на пустотата“. Следното:

 

Неясен сън пълзи по стъпалата,

вратата ще открехне в миг смутен

 

е неволна пародия на Фет. От неговите безглаголни стихотворения е внушено:

 

Звездното небе безстрастно,

 

само ако неуспешното подражание може да се приеме за оригиналност.

 

Звездите тихо си шептяха

 

пак е свободен превод на Хайне.

 

Склони главицата си idem /същият/

 

А ето и стихотворение, което в еднаква степен бих се затруднил да нарека и оригинално, и подражателно:

 

Сълзички в блестящи очички,

и устнички, стиснати жално,

на бузките – рози; къдрички -              

разбъркани букли спирални,  и т. н.

 

  Това ли е символизъм - да се изброяват в умалителна форма различни части от човешкия организъм, и без това известни на всички?

    Имам възражение от друг род против следното „заключение“ на г-н Валерий Брюсов:

 

Златозарните феи             

в атлазен фонтан!            

Ще видя ли там,

заледени алеи?

Сребристия плясък

на влюбени диви,                 

ще спрат ли ревниво

дъските завчас?                                

Непонятните вази

огряла със зрак,                     

застива зора

над летящи фантазии.

Зад крепа мъждив -

чернотраурни урни,        

и не чака лазурът

измамни звезди.

 

  Независимо от „заледените алеи в атлазен фонтан“, сюжетът на тези стихове е толкова ясен, колкото и осъдителен. Увлечен от „летящи фантазии“, авторът се е загледал в дъсчените къпални, където се къпят лица от женски пол, които той нарича „феи“ и „диви“. Но може ли с пищни слова да се загладят гнусни постъпки? Ето до какво в крайна сметка води символизмът! Да се надяваме поне, че  „ревнивите дъски“ са се оказали на висотата на призванието си. В противен случай на „златозарните феи“ не би останал друг изход, освен да облеят дръзкия символист с тези „непонятни вази“, които на простонароден език се наричат чебъри и се използват в баните за измиване на краката. Общо съждение за г-н Брюсов няма как да се направи, без да се знае неговата възраст. Ако не е на повече от 14 години, от него може да да излезе приличен стихотворец, а може и нищо да не излезе. Ако пък е зрял човек, то, разбира се, всякакви литературни надежди са неуместни. За г-н Мирополски нямам какво да кажа. От десетте принадлежащи му странички, осем са изпълнени с прозаически откъси. Но четенето на декадентска проза за мен е задача, превишаваща силите ми. „Лехите на пустотата“  могат да бъдат търпими, само ако на тях растат „цветята на благозвучието“.

 

 

 

Русские символисты

I

Вып. 1-й. Валерий Брюсов и А. Л. Миропольский. Москва, 1894

 

Эта тетрадка имеет несомненные достоинства: она не отягощает читателя своими размерами и отчасти увеселяет своим содержанием. Удовольствие начинается с эпиграфа, взятого г. Валерием Брюсовым у французского декадента Стефана Малларме:

Une dentelle s'abolit

Dans le doute du jeu supreme {*}.

{* В буквальном переводе это значит: "кружево упраздняется в сомнении высочайшей игры".}

 

А вот русский "пролог" г. Брюсова:

 

Гаснут розовые краски

В бледном отблеске луны;

Замерзают в льдинах сказки

О страданиях весны.

От исхода до завязки

Завернулись в траур сны,

И безмолвием окраски

Их гирлянды сплетены.

Под лучами юной грезы

Не цветут созвучий розы

На куртинах пустоты,

А сквозь окна снов бессвязных

Не увидят звезд алмазных

Усыпленные мечты.

 

В словах "созвучий розы на куртинах пустоты" и "окна снов бессвязных" можно видеть хотя и символическое, но довольно верное определение этого рода поэзии. Впрочем, собственно русский "символизм" представлен в этом маленьком сборнике довольно слабо. Кроме стихотворений, прямо обозначенных как переводные, и из остальных добрая половина явно внушена другими поэтами, и притом даже не символистами. Например, то, которое начинается стихами:

 

Мы встретились с нею случайно,

И робко мечтал я о ней,

 

а кончается:

 

Вот старая сказка, которой

Быть юной всегда суждено,

 

несомненно происходит от Генриха Гейне, хотя и пересаженного на "куртину пустоты". Следующее:

 

Невнятный сон вступает на ступени,

Мгновенья дверь приотворяет он

 

есть невольная пародия на Фета. Его же безглагольными стихотворениями внушено:

 

Звездное небо бесстрастное,

 

разве только неудачность подражания принять за оригинальность.

 

Звезды тихонько шептались

 

опять вольный перевод из Гейне.

 

Склонися головкой твоею idem.

 

А вот стихотворение, которое я одинаково бы затруднился назвать и оригинальным и подражательным:

 

Слезами блестящие глазки

И губки, что жалобно сжаты,

А щечки пылают от ласки

И кудри запутанно-смяты, -- и т. д.

 

Во всяком случае, перечислять в уменьшительной форме различные части человеческого организма, и без того всем известные, -- разве это символизм? Другого рода возражение имею я против следующего "заключения" г. Валерия Брюсова:

 

Золотистые феи

В атласном саду!

Когда я найду

Ледяные аллеи?

Влюбленных наяд

Серебристые всплески,

Где ревнивые доски

Вам путь заградят.

Непонятные вазы

Огнем озаря,

Застыла заря

Над полетом фантазий.

За мраком завес

Погребальные урны,

И не ждет свод лазурный

Обманчивых звезд.

 

Несмотря на "ледяные аллеи в атласном саду", сюжет этих стихов столько же ясен, сколько и предосудителен. Увлекаемый "полетом фантазий", автор засматривался в дощатые купальни, где купались лица женского пола, которых он называет "феями" и "наядами". Но можно ли пышными словами загладить поступки гнусные? И вот к чему в заключение приводит символизм! Будем надеяться по крайней мере, что "ревнивые доски" оказались на высоте своего призвания. В противном случае "золотистым феям" оставалось бы только окатить нескромного символиста из тех "непонятных ваз", которые в просторечии называются шайками и употребляются в купальнях для омовения ног. Общего суждения о г. Валерии Брюсове нельзя произнести, не зная его возраста. Если ему не более 14 лет, то из него может выйти порядочный стихотворец, а может и ничего не выйти. Если же это человек взрослый, то, конечно, всякие литературные надежды неуместны. О г. Миропольском мне нечего сказать. Из 10 страничек, ему принадлежащих, 8 заняты прозаическими отрывками. Но читать декадентскую прозу есть задача, превышающая мои силы. "Куртины пустоты" могут быть сносны лишь тогда, когда на них растут "розы созвучий".

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

 Това е първата част от рецензията. Преведох и целите стихотворения, които са дадени като примери. Стихотворението "Заветен сън"  тук е "непонятен сън". Не знам дали е грешка на автора или самият Брюсов впоследствие го е променил. Харесвам Брюсов като поет и ми се стори, че е редно да се видят стихотворенията, за които става въпрос. Владимир Соловьов е оказал огромно влияние на развитието на руската литература, статията е написана с чувство за хумор. Приятно четене.

 

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??