7.02.2018 г., 19:29 ч.

Самота - Мария Протасова 

  Преводи » Поезия, от Руски
1000 0 0
6 мин за четене

Мария Протасова (р.1990)

САМОТА

Превод: Мария Шандуркова

 

Аз не искам нито компания,

ни велик, ала общ идеал.

Аз се радвам на друго внимание -

на човек в самотата живял,

самота на сърце под ребрата,

самотата на молив в ръка,

неразтворена във самотата,

неразхвърляната душа.

Самотата на първата буква,

първи ред, прихлупил лице,

самотата на всички безпътни

и на страници, празни без цел,

самотата на тайната болка,

в черни нощи самотни луни,

самотата на вятъра полски,

от детинство самотен все бил.

Самотата на сън, буря снежна,

и горичка, щом пуста е тя,

самотата на всички постели,

где не можеш отвори уста,

самотата, прекрачил прага,

в най-шумните даже места,

самотата, стихнал пред Бога,

самотата на болка в костта,

Самотата - самоубиец,

(от вените - бликнала смрад!)

Самотата е Единица,

от която всички броят.

Нека вън да е от закона,

нека кол е, стърчащ в прахта,

но се превръща в милиони

с прилепените нули там.

Самотата - камък във хляба,

на дърво кръсточовка пей,

и небето еврейско слага

едва видим на кръст тегел...

Всички ваши прокоби дамоклеви

се разбиват в лика на самотните.
 

Превод: 05.01.2018 г.

 

ОДИНОЧЕСТВО

 

Не хочу никакой компании

И великих, но общих идей.

Мне дороже любого внимания

Одиночество штучных людей

Одиночество сердца под рёбрами,

Одиночество карандаша,

В одиночестве нерастворенная

Нерастраченная душа.

Одиночество первой буквы,

Первой строчки, простёртой ниц,

Одиночество всех беспутных

И бездонно пустых страниц,

Одиночество тайной боли,

И луны в черноте ночей,

Одиночество ветра в поле

С детства знавшего, что ничей.

Одиночество снов, метелей,

Рощи, если она пуста,

Одиночество всех постелей,

Где не могут разнять уста,

Одиночество за порогом

И за самым шумным столом,

Одиночество перед Богом,

Одиночество-костолом,

Одиночество-самоубийца,

(Вон – из вырванных вен течёт!)

Одиночество-Единица,

От которой ведут отсчёт.

Пусть оно всегда вне закона,

Пусть торчит, словно кол в пыли,

Но при нём глядят в миллионы

Окружающие нули.

Одиночество – камень в хлебе,

Над рябиной посвист клеста,

И в холщовом еврейском небе

Чуть заметный стежок креста…

Все дамокловы ваши пророчества

Разбиваются об одиночество.


 


 

© Мария Шандуркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??