--- Нека моята любов не е обожествяване, А моята любима идол да не е, Това, че всичките ми песни са вживяване Во имя този, онзи и светаго другия е все. Добра е моята любов и утре ще е също, Завинаги и в чудно съвършенство истинска; Така стихът ми е затворен в постоянство могъщо, Едно нещо само казва, други мисли не стиска. Честност, доброта и истина е мое разсъждение, Честност, доброта и истина различното навява; И в тази разлика е мое изтощение, Три теми като една, мечтано поле за изява. Честност, доброта и истина често разделени, Като три досега не са били обединени. ---
А това е оригинала:
CV (105) --
Let not my love be called idolatry, Nor my beloved as an idol show, Since all alike my songs and praises be To one, of one, still such, and ever so. Kind is my love to-day, to-morrow kind, Still constant in a wondrous excellence; Therefore my verse to constancy confined, One thing expressing, leaves out difference. Fair, kind, and true, is all my argument, Fair, kind, and true, varying to other words; And in this change is my invention spent, Three themes in one, which wondrous scope affords. Fair, kind, and true, have often lived alone, Which three till now, never kept seat in one.
За любителите на оригинала и подробно тълкуване препоръчвам тази страница:
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.