Шекспир: Сонет 127 - In the old age black
Направих един превод на сонет номер 127. Интересното е, че той е първият от серията за Тъмната Дама. Изследователите на Шекспир още спорят по въпроса коя е въпросната жена и каква точно е връзката на Шекспир с нея.
С началото на така наречените "Тъмна Дама" сонети има осезателна смяна на тона от ясен образ на любов, която е почти обезсмъртена, към леко неуравновесен анализ на страст, която на места е по-близо до безумие. Поне така казват хората, които се занимават да изучават Шекспир. А според мен и по-ранните му сонети не бяха особено ясни.
CXXVII (127)
Едно време черното не е било красиво,
Или не се е свързвало с красавица, там;
Но сега черното за красотата е нейното мерило,
И красота опропастена от позорен срам:
Че всяка ръка сила на Природата да отнеме,
Да разхубавиш грозното назаем с изкуствено лице,
Посладена красота няма свещен кът, няма име,
Отхвърлена или живее тя в безчестие .
Та очите на господарката ми са черни като гарван,
И очи така подходящи и с опечаление
За тези нещастни, с лик издокарван,
Но клеветят природата с шалшиво уважение:
Затова те скърбят за тази беда,
И всеки език казва красотата е тя.
Шекспир
Следва и оригинала:
CXXVII
1. In the old age black was not counted fair,
2. Or if it were, it bore not beauty's name;
3. But now is black beauty's successive heir,
4. And beauty slandered with a bastard shame:
5. For since each hand hath put on Nature's power,
6. Fairing the foul with Art's false borrowed face,
7. Sweet beauty hath no name, no holy bower,
8. But is profaned, if not lives in disgrace.
9. Therefore my mistress' eyes are raven black,
10. Her eyes so suited, and they mourners seem
11. At such who, not born fair, no beauty lack,
12. Sland'ring creation with a false esteem:
13. Yet so they mourn becoming of their woe,
14. That every tongue says beauty should look so.
Shakespeare
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ефр Праз Всички права запазени