8.08.2007 г., 16:19 ч.
Шекспир: Сонет 127 - In the old age black
1 мин за четене
Направих един превод на сонет номер 127. Интересното е, че той е първият от серията за Тъмната Дама. Изследователите на Шекспир още спорят по въпроса коя е въпросната жена и каква точно е връзката на Шекспир с нея.
С началото на така наречените "Тъмна Дама" сонети има осезателна смяна на тона от ясен образ на любов, която е почти обезсмъртена, към леко неуравновесен анализ на страст, която на места е по-близо до безумие. Поне така казват хората, които се занимават да изучават Шекспир. А според мен и по-ранните му сонети не бяха особено ясни.
CXXVII (127)
Едно време черното не е било красиво,
Или не се е свързвало с красавица, там;
Но сега черното за красотата е нейното мерило,
И красота опропастена от позорен срам:
Че всяка ръка сила на Природата да отнеме,
Да разхубавиш грозното назаем с изкуствено лице,
Посладена красота няма свещен кът, няма име,
Отхвърлена или живее тя в безчестие .
Та очите на господарката ми са черни като гарван,
И очи така подходящи и с опечаление
За тези нещастни, с лик издокарван,
Но клеветят природата с шалшиво уважение:
Затова те скърбят за тази беда,
И всеки език казва красотата е тя.
Шекспир
Следва и оригинала:
CXXVII
1. In the old age black was not counted fair,
2. Or if it were, it bore not beauty's name;
3. But now is black beauty's successive heir,
4. And beauty slandered with a bastard shame:
5. For since each hand hath put on Nature's power,
6. Fairing the foul with Art's false borrowed face,
7. Sweet beauty hath no name, no holy bower,
8. But is profaned, if not lives in disgrace.
9. Therefore my mistress' eyes are raven black,
10. Her eyes so suited, and they mourners seem
11. At such who, not born fair, no beauty lack,
12. Sland'ring creation with a false esteem:
13. Yet so they mourn becoming of their woe,
14. That every tongue says beauty should look so.
Shakespeare
© Ефр Праз Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Колкото и да ми е непривично, но се налага да преведа и двата съществуващи в българското лит. пространство превода - на В. Петров и на Вл. Свинтила:
Владимир Свинтила:
Не считал никой черното за цвят
преди и не ценили чернотата.
Ценят я днес; тя шества в този свят,
петни и очернява красотата.
Откак подправят злата грозота
със цветове и багри, взети в заем,
светът, прогонил всяка красота,
е станал груб и зъл, неузнаваем.
И този взор на милата — стъмен —
затуй поглежда със тъга такава
към този, който, сам от чар лишен,
със багри хубостта опорочава
и тъй блести от много тъмнота,
че мракът ни се струва красота.
Валери Петров:
Доскоро беше редно да се смята
за тъмното, че грозно е без спор,
но днес е то на почит по земята,
а светлото покрито е с позор,
защото туй, че дамите модерни
природата надхитрят всеки час,
със сянка на съмнение зачерни
добрата чест на светлото у нас.
Затуй на моята любов очите
са черни, сякаш жалят в черен креп
онези, чийто смугъл чар укрит е
под светъл грим, кощунствен и нелеп.
И тъй добре и траурът отива,
че "смугла" става равно на "красива"!
Сам можете да сравните. Аз няма да демонстрирам пристрастие, харесвам и двата превода, според мен на Свинтила е "по-точен", но на Валери Петров - "по - шекспировски". Струва ми се, че ако поработите още ще се получи добър резултат.
Пхахахахахахах