(продължение) Когато вечерта настъпваше, Ласупади спускаше желязното си перде и
слизаше в мазето си. Там сред електрическите пещи, сред конверторите и
дестилаторите, с които цял екип от работници добиваше в продължение на шест часа
виното, предназначено за клиентите му, той си беше направил малка лична
лаборатория. След като беше изобретил две нови вина, едното пастеленосиньо, а
другото зелена веронеза, той завърши работата си върху някакъв сапун за вътрешна
употреба, който позволяваше да се избегне сутрешният тоалет, при условие, че
човек приеме една таблетка от него преди лягане. През нощта под въздействието на
този дезинфектант, кожата поглъщаше и разграждаше нечистотиите и ставаше розова
като на новородено. Скоро обаче тези изцяло утилитарни изследвания вече не
задоволяваха амбициите на духа му. Той пожела да съдейства за подобряване
положението на хората с по-радикални мерки. Дълго мисли и достигна до
заключението, че основната слабост на хората е тяхната слабост. Висша форма на
сътворението, поради силата на духа си, човек обаче отстъпва и пред
най-незначителните микроби, въпреки целия арсенал от лекарства с тяхната
модерност и ефикасност. Жорж Ласупади закопня да открие универсалното лекарство.
Започна да разсъждава така: "Естественият враг на микроба е бялото кръвно телце.
Трябва да направя левкоцита по-силен, по-устойчив, по-жесток и от най-ужасния
микроб. Може би някаква подходяща храна, някаква подсилваща съставка, биха му
дали тези качества". И търговецът започна да отглежда свои собствени бели кръвни
телца в течностите за производство на вино. Но току що споменатите левкоцити си
оставаха добродушни като човека, от който произлизаха. Макар и да бяха киснали в
силни препарати, стрептококите пак ги разкъсваха и изяждаха. Жорж Ласупади
изследва напразно в продължение на цели 17 години, без да загуби надежда. И
вечерта на седмия ден от третия месец на осемнадесетата година направи
откритието. Ето как узна, че е успял: (следва)