27 янв. 2007 г., 22:13
1 мин за четене
(продължение) Когато вечерта настъпваше, Ласупади спускаше желязното си перде и
слизаше в мазето си. Там сред електрическите пещи, сред конверторите и
дестилаторите, с които цял екип от работници добиваше в продължение на шест часа
виното, предназначено за клиентите му, той си беше направил малка лична
лаборатория. След като беше изобретил две нови вина, едното пастеленосиньо, а
другото зелена веронеза, той завърши работата си върху някакъв сапун за вътрешна
употреба, който позволяваше да се избегне сутрешният тоалет, при условие, че
човек приеме една таблетка от него преди лягане. През нощта под въздействието на
този дезинфектант, кожата поглъщаше и разграждаше нечистотиите и ставаше розова
като на новородено. Скоро обаче тези изцяло утилитарни изследвания вече не
задоволяваха амбициите на духа му. Той пожела да съдейства за подобряване
положението на хората с по-радикални мерки. Дълго мисли и достигна до ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация