Skillet - The Older I Get

The walls between

You and I

Always pushing us apart nothing left but scars fight after fight

The space between

Our calm and rage

Started growing shorter , disappearing slowly day after day

I was sitting there waiting in my room for you

You were waiting for me too

And it makes me wonder

The older I get

Will I get over it

It's been way too long for the times we missed

I didn't know then it would hurt like this but I think

The older I get

Maybe I'll get over it

It's been way too long for the times we missed

I can't believe it still hurts like this

The time between

Those cutting words

Built up our defenses never made no sense it just made me hurt

Do you believe

That time heals all wounds

It started getting better but it's easy not to fight when I'm not with you

I was sitting there waiting in my room for you

You were waiting for me too

And it makes me wonder

The older I get

Will I get over it

It's been way too long for the times we missed

I didn't know then it would hurt like this but I think

The older I get

Maybe I'll get over it

It's been way too long for the times we missed

I can't believe it still hurts like this

What was I waiting for

I should've taken less and given you more

I should've weathered the storm

I need to say so bad

What were you waiting for

This could have been the best we ever had

The older I get

Will I get over it

It's been way too long for the times we missed

I didn't know then it would hurt like this but I think

The older I get

Maybe I'll get over it

It's been way too long for the times we missed

I can't believe it still hurts like this

Hurts like this.

Hurts like this.

[Outro:]

I'm just getting older

I'm not getting over you I'm trying to

I wish it didn't hurt like this

It's been way too long for the times we missed

I can't believe it still hurts like this

Пораствайки

Преградите

между теб и мен

ни отблъскват един от друг,

нищо не остана освен белези от старите битки...

Разстоянието между

търпението и яростта ни

започва да се стопява, да изчезва с дните.

И преди седях тук сам в стаята си и те чаках,

както ти чакаше мен.

И това ме кара да се чудя...

Дали пораствайки,

ще дойде ден, когато ще те превъзмогна?

Прекалено отдавна пропиляхме шансовете си...

Тогава дори не подозирах, че ще се нараним толкова.

Но се надявам... че пораствайки,

може би ще се изправя на крака.

Прекалено отдавна пропиляхме шансовете си...

И не мога да повярвам, че болката все още е толкова силна!...

Времето, което измина

след като си казахме онези пронизващи думи.

Само изгради оправданията ни... Те никога не са имали значение,

от тях просто болеше повече...

Вярваш ли, че времето лекува всички рани?

Нещата може би започват да се оправят, но когато не си тук нямам сили да се боря...

И преди седях тук сам в стаята си и те чаках,

както ти чакаше мен...

И това ме кара да се чудя...

Дали пораствайки,

ще дойде ден когато ще те превъзмогна?

Прекалено отдавна пропиляхме шансовете си...

Тогава дори не подозирах, че ще се нараним толкова.

Но се надявам.. .че пораствайки,

може би ще се изправя на крака.

Прекалено отдавна пропиляхме шансовете си...

И не мога да повярвам, че болката все още е толкова силна!...

Какво съм чакал преди?

Може бе трябваше да ти давам повече отколкото получавах...

Можех да предотвратя бурята...

И нека да те попитам...

Какво чакаше?!

Това може би беше най-обещаващото нещо в живота ни...

Дали пораствайки,

ще дойде ден когато ще те превъзмогна?

Прекалено отдавна пропиляхме шансовете си...

Тогава дори не подозирах, че ще се нараним толкова.

Но се надявам... че пораствайки,

може би ще се изправя на крака.

Прекалено отдавна пропиляхме шансовете си...

И не мога да повярвам, че болката все още е толкова силна!...

Болката все още е толкова силна!

Болката все още е толкова силна!

Аз просто пораствам...

Не съм те преодолял, въпреки че се опитвам.

Иска ми се да не боли толкова...

Прекалено отдавна пропиляхме шансовете си...

И не мога да повярвам че болката все още е толкова силна!...