Snuff

Bury all your secrets in my skin  
Come away with innocence, and leave me with my sins  
The air around me still feels like a cage 
And love is just a camouflage for what resembles rage against

So if you love me, let me go. And run away before I know. 
My heart is just too dark to care. I can't destroy what isn't there. 
Deliver me into my Fate - If I'm alone I cannot hate 
I don't deserve to have youa
My smile was taken long ago / If I can change I hope I never know  

I still press your letters to my lips  
And cherish them in parts of me that savor every kiss 
I couldn't face a life without your light  
But all of that was ripped apart when you refused to fight  

So save your breath, I will not hear. I think I made it very clear. 
You couldn't hate enough to love. Is that supposed to be enough? 
I only wish you weren't my friend. Then I could hurt you in the end. 
I never claimed to be a Saint
My own was banished long ago / It took the Death of Hope to let you go  

So Break Yourself Against My Stones  
And Spit Your Pity In My Soul  
You Never Needed Any Help  
You Sold Me Out To Save Yourself  
And I Won't Listen To Your Shame  
You Ran Away - You're All The Same  
Angels Lie To Keep Control? 
My Love Was Punished Long Ago 
If You Still Care, Don't Ever Let Me Know  
If you still care, don't ever let me know!

Задушаване

Погреби всичките си тайни в мен,
ела с невинност и след това ме остави сам с греховете ми.
Все още усещам въздухът около себе си като клетка...
И знам, че любовта ти е само прикритие на злобата, която таиш в себе си.

Така че, ако ме обичаш, ме остави да си тръгна! И избягай от мен преди да се усетя...
Сърцето ми просто е прекалено претръпнало, за да бъде наранено. Не мога да разруша нещо, което не съществува.
Избави ме от съдбата ми - ако съм самичък, не бих могъл да мразя никого.
Наистина не заслужавам да те имам...!
Усмивката ми бе отнета много одавна и ако все още мога да се променя... Надявам се никога да не го разбера!!!

Все още притискам писмата ти до устните си
и с целувки ги запечатвам в съзнанието си...
Не бих могъл да се изправя сам срещу живота, ако нямам твойта светлина,
но всичко се разпадна в мига, в който ти отказа да се бориш...!

Така че, спести си дъха, защото няма да чуя думите ти! Мисля, че бях достатъчно ясен...
Ти не би могла да мразиш достатъчно, за да изпиташ обич. 
... Дали това би трябвало да обясни всичко?
Само как ми се иска да не бяхме приятели... така нямаше да ме боли, когато те наранявам. 
Никога не съм претендирал, че съм светец...
Бях заличен много одавна и за да те пусна да си отидеш, трябваше да позволя на цялата ми надежда да умре...!

Така че, сега може да се разбиеш в преградите на сърцето ми.
Да удавиш съжалението си в душата ми...
Ти никога не си имала нужда от моята помощ,
продаде ме, за да спасиш себе си!
Не искам вече да слушам за позора ти...
Отново бягаш - никога няма да се промениш!
Нима ангелите лъжат, за да не се разпаднат?
Любовта ми към теб беше наказана преди много време...
И АКО ВСЕ ОЩЕ ТЕ ИНТЕРЕСУВАМ, НЕДЕЙ НИКОГА ДА МИ ГО КАЗВАШ!
АКО ВСЕ ОЩЕ ТИ ПУКА, НЕ ИСКАМ НИКОГА ДА РАЗБИРАМ!!!