Sonata Arctica - "FullMoon"
2 мин за четене
Sonata Arctica - "FullMoon"
Sitting in a corner all alone,
staring from the bottom of his soul,
watching the night come in from the window, window
It'll all collapse tonight, the fullmoon is here again
In sickness and in health, understanding so demanding
It has no name, there's one for every season
Makes him insane to know
Running away from it all
"I'll be safe in the cornfields", he thinks
Hunted by his own,
again he feels the moon rising on the sky
Find a barn which to sleep in, but can he hide anymore
Someones at the door, understanding too demanding
Can this be wrong, it's love that is not ending
Makes him insane to know
She should not lock the open door
(run away run away, run away)
Fullmoon is on the sky and he's not a man anymore
sees the change in him but can't
(run away run away, run away)
See what became out of her man... (Fullmoon)
Swimming across the bay,
the night is gray, so calm today
She doesn't wanna wait.
"We've gotta make the love complete tonight..."
In the mist of the morning he cannot fight anymore
hundred moons or more, he's been howling
Knock on the door, and scream that is soon ending
Mess on the floor again...
She should not lock the open door
(run away run away, run away)
Fullmoon is on the sky and he's not a man anymore
sees the change in him but can't
(run away run away, run away)
See what became out of her man
Sonata Arctica - "FullMoon"
Седейки сам в един ъгъл,
взирайки се от дъното на душата си,
наблюдавайки как ноща идва през прозореца, прозореца.
Всичко ще се разруши тази вечер, отново е пълнолуние!
В болест и здраве, разбираща, толкова изискваща,
няма си име,има по едно за всеки сезон,
кара го да полудее от желание да знае.
Намира плевня, в която да спи, но той не може да се крие повече,
някой е на вратата, разбиращ, твърде изискващ,
може ли това да е грешно? това е любов без край!
кара го да полудее от желание да разбере!
Тя не биваше да заключва отворената врата,
(бягай далеч, бягай далеч, бягай далеч)
Пълната луна е на небето и той вече не е човек,
тя вижда промените в него, но не може
(да избяга, да избяга, да избяга)
Виж в какво се превърна нейния мъж!...(Пълнолуние)
Плувайки през залива,
нощта е сива, така спокойна днес,
тя не иска да чака.
"Трябва да придадем завършен облик на любовта тази нощ!..."
В мъглявината на утринта той не може да се бори повече,
сто луни или повече, той вие!
тропа по вратата и крещи, че краят наближава,
безпорядък по пода отново...
Тя не биваше да заключва отворената врата,
(бягай далеч, бягай далеч, бягай далеч)
Пълната луна е на небето и той вече не е човек,
тя вижда промените в него, но не може
(да избяга, да избяга, да избяга)
Виж в какво се превърна нейния мъж!...
Sitting in a corner all alone,
staring from the bottom of his soul,
watching the night come in from the window, window
It'll all collapse tonight, the fullmoon is here again
In sickness and in health, understanding so demanding
It has no name, there's one for every season
Makes him insane to know
Running away from it all
"I'll be safe in the cornfields", he thinks
Hunted by his own,
again he feels the moon rising on the sky
Find a barn which to sleep in, but can he hide anymore
Someones at the door, understanding too demanding
Can this be wrong, it's love that is not ending
Makes him insane to know
She should not lock the open door
(run away run away, run away)
Fullmoon is on the sky and he's not a man anymore
sees the change in him but can't
(run away run away, run away)
See what became out of her man... (Fullmoon)
Swimming across the bay,
the night is gray, so calm today
She doesn't wanna wait.
"We've gotta make the love complete tonight..."
In the mist of the morning he cannot fight anymore
hundred moons or more, he's been howling
Knock on the door, and scream that is soon ending
Mess on the floor again...
She should not lock the open door
(run away run away, run away)
Fullmoon is on the sky and he's not a man anymore
sees the change in him but can't
(run away run away, run away)
See what became out of her man
Sonata Arctica - "FullMoon"
Седейки сам в един ъгъл,
взирайки се от дъното на душата си,
наблюдавайки как ноща идва през прозореца, прозореца.
Всичко ще се разруши тази вечер, отново е пълнолуние!
В болест и здраве, разбираща, толкова изискваща,
няма си име,има по едно за всеки сезон,
кара го да полудее от желание да знае.
Намира плевня, в която да спи, но той не може да се крие повече,
някой е на вратата, разбиращ, твърде изискващ,
може ли това да е грешно? това е любов без край!
кара го да полудее от желание да разбере!
Тя не биваше да заключва отворената врата,
(бягай далеч, бягай далеч, бягай далеч)
Пълната луна е на небето и той вече не е човек,
тя вижда промените в него, но не може
(да избяга, да избяга, да избяга)
Виж в какво се превърна нейния мъж!...(Пълнолуние)
Плувайки през залива,
нощта е сива, така спокойна днес,
тя не иска да чака.
"Трябва да придадем завършен облик на любовта тази нощ!..."
В мъглявината на утринта той не може да се бори повече,
сто луни или повече, той вие!
тропа по вратата и крещи, че краят наближава,
безпорядък по пода отново...
Тя не биваше да заключва отворената врата,
(бягай далеч, бягай далеч, бягай далеч)
Пълната луна е на небето и той вече не е човек,
тя вижда промените в него, но не може
(да избяга, да избяга, да избяга)
Виж в какво се превърна нейния мъж!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЯ Всички права запазени
Браво!6