Sonata Arctica - "Shamandalie"

In good old times, remember my friend
Moon was so bright and so close to us, sometimes

We were still blind and deaf, what a bliss
Painting the world of our own, for our own eyes, now

Can we ever have what we had then?
Friendship unbreakable
Love means nothing to me
Without blinking an eye
I'd fade, if so needed,
All those moments with you
If I had you beside me

One cloudy day we both lost the game
We drifted so far and away

Nothing is quite as cruel as a child
Sometimes we break the unbreakable, sometimes

And we'll never have what we had then
Friendship unbroken
Love means nothing to me
Without blinking an eye
I'd fade, if so needed,
All those moments with you
If I had you beside me now

I was unable to cope with what you said
Sometimes we need to be cruel to be kind
Child that I was, could not see the reason
Feelings I had were but sham and a lie

I have never forgotten your smile
Your eyes, oh, Shamandalie

Times went by, many memories died
I'm writing this down to ease my pain

You saw us always clearer than me
How we were never meant to be
Love denied meant the friendship would die
Now I have seen the light
These memories make me cry

Can I ever have what I had then?
Friendship unbroken
Love means nothing to me
Without blinking an eye
I'd fade, if so needed,
All those moments with you
See the world with my wide open eyes

Friendship got broken
There's no other for me
Like the one of my childhood days
Can you forgive me?
Love got better off me,
On that day back in old times...



Sonata Arctica - " Шамандалай" (Преструвка-И-Лъжа)

В добрите стари времена, спомни си, приятелко,
луната грееше така ярко и бе така близо до нас, някога...

Бяхме все още така невинни, какво щастие!
Създавайки собствения си свят, за нас...сега...

Можем ли да имаме отново това, което имахме тогава?
Неразрушимо приятелство!
Любовта не значи нищо за мен
без малък флирт.
Ще залича, ако е необходимо,
всички онези наши моменти,
ако можех да те имам до себе си.

Един мрачен ден и двамата загубихме играта,
разделихме се... така далеч един от друг.

Никой не е така жесток както едно дете,
понякога разрушаваме неразрушимото, понякога...

И никога няма да имаме това, което споделяхме тогава -
едно неразделно приятелство!
Любовта не значи нищо за мен
без малък флирт.
Ще залича, ако е необходимо,
всички онези наши моменти,
ако можех да те имам сега до себе си.

Не можех да понеса думите ти,
понякога е необходимо да си рязък, за да те разберат.
Дете - това бях аз! Не виждах причината!
Чувствата ми - нищо повече от преструвки и лъжи.

Никога не забравих усмивката ти,
очите ти, о , Шамандалай!

Времето минаваше, много спомени умряха,
сега пиша това, за да облекча болката си.

Ти виждаше отношенията ни по-ясно от мен,
как не ни беше писано да сме заедно,
отхвърлена, Любовта погуби Приятелството.
Сега когато наближавам смъртния си час,
тези спомени ме карат да плача...

Можем ли отново да имаме това, което имахме тогава -
едно неразделно приятелство!
Любовта не значи нищо за мен
без малък флирт.
Ще залича, ако е необходимо,
всичките ми моменти с теб,
ще погледна света с широко отворени очи.

Приятелството ни се разруши!
За мен няма друга като тази
от детството ми!
Можеш ли да ми простиш?
Любовта ме победи...
през онзи ден от миналото...