SONATA ARCTICA - "THE MISERY"

I write the lines you want me to
with words I dare to use of all
the ones that you have taught me
along the years.

You cast a perfect shadow on the paper,
fade away with sunlight.
Fear the way you know me,
love can leave a stain.

You steal my only hope
and make me stay awake another night.
I wish you bear with me, stay near me
when the autumn leaves have fallen.
Solitude, my pain, the last thing left of me.

If you fall I'll catch.
If you love I'll love
and so it goes, my dear.
Don't be scared you'll be safe,
this I swear if you only love me

Seven lonely lies written on dead winter's night.
Open the only book with the only poem I can read.
In blood I sign my name
and seal the midnight with a tear.
Burn the paper, every line, for them I cried.

If you fall I'll catch
If you love I'll love
and so it goes my dear
don't be scared youll be safe
this I swear if you only love me back.

I am the Playwriter and you are my Crown.
Make me cry for your love,
like you've done many times
so I know I can't write these storylines without you.
Lady Pain, make me strong,
can't we be together without them forever?

The words I write can only hurt me,
sorry for the rain.
Thank you my only one,
you gave me this pain.
I leave you gently on the floor,
take one step towards the door.
Where's that letter never written,
good night now.

If you fall I'll catch
If you love I'll love
and so it goes my dear
don't be scared youll be safe
this I swear if you only love me.

If you fall I'll catch
If you love I'll love
and so it goes my dear
don't be scared youll be safe
this I swear if you only love me.



SONATA ARCTICA-"СТРАДАНИЕТО"

Пиша редовете, които искаш,
с думите,които се осмелявам да използвам,от всички тези,
на които ме научи
през годините.

Хвърляш съвършена сянка върху листа,
чезнеща при слънчевата светлина.
Страхувам се до каква степен ме познаваш,
след любовта може да остане позор.

Крадеш единствената ми надежда
и ме караш да будувам още една нощ.
Искам да си търпелива към мен, да си край мен,
когато есенните листа окапват.
Самота, моята болка, последното нещо,останало от мен.

Ако падаш, ще те хвана,
Ако обичаш, ще те обичам,
така стоят нещата,скъпа моя.
Не се стахувай,ще си в безопасност,
кълна се,ако само ме обичаш.

Седем самотни лъжи, съчинени през през пустата зимна нощ.
Отварям единствената книга с единствената поема,която мога да чета.
С кръв подписвам името си
и печатам нощта със сълза.
Изгарям хартията,всеки ред,заради тях плаках.

Ако падаш, ще те хвана,
Ако обичаш, ще те обичам,
така стоят нещата,скъпа моя.
Не се стахувай,ще си в безопасност,
кълна се,ако само ме обичаш.

Аз съм авторът, а ти си моят венец.
Караш ме да плача за любовта ти,
както си правила много пъти преди.
И знам, че не мога да пиша тези редове без теб.
Лейди Болка,направи ме силен,
не може ли да сме заедно , без тях, завинаги?

Думите,които пиша,могат само да ме наранят,
Извини ме за сълзите.
Благодаря ти, единствена моя,
ти ме дари с тази болка.
Поставям те нежно на пода,
правя стъпка към вратата.
Къде е това писмо, никога ненаписано?
Сега, лека нощ...

Ако падаш, ще те хвана,
Ако обичаш, ще те обичам,
така стоят нещата,скъпа моя.
Не се стахувай,ще си в безопасност,
кълна се,ако само ме обичаш.

Ако падаш, ще те хвана,
Ако обичаш, ще те обичам,
така стоят нещата,скъпа моя.
Не се стахувай,ще си в безопасност,
кълна се,ако само ме обичаш.