До неотдавна черно беше знак
за грозота, или поне не беше
за красота, но днес, незнайно как
на почит е, а бялото е грешно.

Защото откогато с пудра, с грим е
естествения дар прикрит от всеки,
без дом е красотата, и без име
живее осквернена от човека.

На моята любима са, изглежда
затуй очите гарвановочерни –
печално жалят в траурна одежда
за красотата, скрита лицемерно.

Но тъй добре стои й тоз воал,
че черно става знак за идеал.



William Shakespeare

In the old age black was not counted fair,
Or if it were, it bore not beauty’s name.
But now is black beauty’s successive heir,
And beauty slandered with a bastard shame.

For since each hand hath put on nature’s pow`r,
Fairing the foul with art’s false borrowed face,
Sweet beauty hath no name, no holy bow`r,
But is profaned, if not lives in disgrace.

Therefore my mistress` eyes are raven black,
Her eyes so suited, and they mourners seem
At such who, not born fair, no beauty lack,
Sland`ring creation with a false esteem.

Yet so they mourn, becoming of their woe,  
That every tongue says beauty should look so.