Сонет 14

Съдбата по звездите не гадая
и не от зодиака ще науча
какъв ще бъде утре урожая,
война ли, глад ли, мор ли ще се случи.

Потока на минутите не зная
кога ще замени пороя с вятър,
и що ли небесата ни вещаят,
какъв късмет на принцове ще пратят.

Но от звездите вечни потвърдено
пророчество в очите ти чета,
че правда с красота съединени
в потомството ти дар са за света.

А ако не, то истината свята
в едно ще легне в гроб до красотата.

Sonnet 14

Not from the stars do I my judgment pluck;
And yet methinks I have astronomy,
But not to tell of good or evil luck,
Of plagues, of dearths, or seasons` quality;
Nor can I fortune to brief minutes tell,
Pointing to each his thunder, rain and wind,
Or say with princes if it shall go well,
By oft predict that I in heaven find:
But from thine eyes my knowledge I derive,
And, constant stars, in them I read such art
As truth and beauty shall together thrive,
If from thyself to store thou wouldst convert;
Or else of thee this I prognosticate:
Thy end is trut`s and beauty`s doom and date.

William Shakespeare