Сонет 7

Под огнен ореол от изток ден
глава издига. Всяко същество
приветства с трепет изгрева свещен
на вечното небесно божество.

В разцвета на живота му, когато
по пладне грейне в пълното сияние
достигнало върха на път от злато,
безброй очи го следват с обожание.

Ала когато уморено вечер,
като старик към залез то се спусне,
очите на поклонниците вече
отвръщат се от него със погнуса.

Така и ти, за утрешните дни,
светлик свещен в сина си съхрани.

Shakespeare Sonnet 7

Lo, in the orient when the gracious light
Lifts up his burning head, each under eye
Doth homage to his new-appearing sight,
Serving with looks his sacred majesty;

And having climb`d the steep-up heavenly hill,
Resembling strong youth in his middle age,
yet mortal looks adore his beauty still,
Attending on his golden pilgrimage;

But when from high-most pitch, with weary car,
Like feeble age, he reeleth from the day,
The eyes, fore duteous, now converted are
From his low tract and look another way:

So thou, thyself outgoing in thy noon,
Unlook` on diest, unless thou get a son.