Спомен – Андрей Бели
Декември… Преспи сняг навън…
Аз помня ви, речта ви жива;
В среброто снежно, сякаш сън,
как свихте рамене свенливо.
В дантели френски и тафта,
до балдахина – цяла в мисли:
почтителните господа –
край вас, на канапета ниски.
Лакеят носи дъхав чай
и свири някой на пиано…
Печалният ви поглед, май,
се спря на мен съвсем случайно.
Протегнахте се, цяла – чар,
фантазия и вдъхновение,
събудихте копнеж – пожар,
за сладки мъки без спасение.
Зараждаше се чиста страст
под музика на Хайдн дивна,
но в кулоарите към нас
мъжът ви гледаше накриво…
Сега съм сам – сред сняг и дим…
Витае над душата бедна
скъп спомен и незаличим,
за отлетялото безследно.
Воспоминание
Андрей Белый
Декабрь... Сугробы на дворе...
Я помню вас и ваши речи;
Я помню в снежном серебре
Стыдливо дрогнувшие плечи.
В марсельских белых кружевах
Вы замечтались у портьеры:
Кругом на низеньких софах
Почтительные кавалеры.
Лакей разносит пряный чай...
Играет кто-то на рояли...
Но бросили вы невзначай
Мне взгляд, исполненный печали.
И мягко вытянулись, – вся
Воображенье, вдохновенье, –
В моих мечтаньях воскреся
Невыразимые томленья;
И чистая меж нами связь
Под звуки гайдновских мелодий
Рождалась... Но ваш муж, косясь,
Свой бакен теребил в проходе...
Один – в потоке снеговом...
Но реет над душою бедной
Воспоминание о том,
Что пролетело так бесследно.
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Явно лирическите са останали само на етапа на флирта. В един от анализите на стихотворението прочетох, че вероятно лирическата е била омъжена "по сметка" и е търсела емоция. Интересно съпругът кого е "мяркал" сърдито, съпругата си или съперника? Обикновено тези, на които изневеряват, са склонни да обвиняват съперниците - "той/тя ми го отне", като че ли става въпрос за вещ. Ако някой е склонен да изневери, ще го направи, независимо с кого. Ако не му се отвори парашутът на едно място, ще потърси това, което иска, на друго. Партньорите трябва да си изяснят какво не е наред между тях, за да се стигне до изневяра и да работят върху отношенията си. А не да прехвърлят агресията си върху "средството". В крайна сметка няма как да унищожиш половината човечество, за да се застраховаш, че няма да ти изневерят. Нито можеш да забраниш на партньора си да общува с други хора.
-
Великолепен стих за "отлетялото безследно".Неизживян копнеж!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
