Спомни си за мен..-автор Игорь Седой превод на български Весела Кънчева В залеза на есенния ден, когато слънцето с лъчите си, отивайки си нежно теб прегърне, ти, моля те, за мене си спомни. Ако до огъня ти си седиш, как плачат поляните ще чуеш
и оживявайки в огъня за миг поне, ти, моля те, за мене си спомни. Ако вятърът, играейки с листата, изведнъж погали ти лицето, и очите твои нежно ги целуне, значи си се срещнала със мен. От мен ти не бързай да си тръгнеш, на Земята аз не дълго ще пребъда, но вече никога няма да забравя, тихите слова на душата нежна твоя. Как е светло там горе, погледни, как ни гледат с мъка толкова звезди. ти с ръка жълтите листа докосни и навеки за мен забрави... 17.03.2006г. София, България ----------------------- "Вспомни меня.." (Игорь Седой) На закате осеннего дня, Когда солнце лучами косыми, Уходя, тебя нежно обнимет, Ты, пожалуйста, вспомни меня. Если будешь сидеть у огня И услышишь, как плачут поленья, Оживая в огне на мгновенье, Ты, пожалуйста, вспомни меня. Если ветер, играя листвой, Вдруг в лицо тебе тихо подует И глаза твои нежно целует, Значит ты повстречалась со мной. Ты уйти от меня не спеши, На Земле я недолго пробуду И уже никогда не забуду Тихих слов твоей нежной души. Посмотри как светло в вышине, Сколько звезд на нас смотрит с тоскою. Ты коснись желтых листьев рукою И навеки забудь обо мне...