Степ и само степ
и далечен път,
но намира в теб
пътник свойта смърт.
И предава той
със отпаднал дъх,
на другаря свой,
свой последен дълг:
-Ти, приятел мой
злото забрави
в степния покой
мене погреби.
Конят заведи,
там, при татко ми
и чело сведи
сам пред майка ми.
На жена ми дай
дар –забрадката,
пръстена подай
от венчавката.
Нека няма скръб
Казвам й така:
Нека с някой друг
се венчае тя.
Още и кажи:
„Легна във степта
Нека не тъжи-
Взех й любовта.”
...
Степ и само степ
и далечен път,
но намира в теб
пътник свойта смърт.
Степь да степь кругом[1]
Степь да степь кругом,
Путь далёк лежит,
В той степи глухой
Умирал ямщик.
И, набравшись сил,
Чуя смертный час,
Он товарищу
Отдаёт наказ:
Ты, товарищ мой,
Не попомни зла,
Здесь, в степи глухой,
Схорони меня!
Ты лошадушек
Сведи к батюшке,
Передай поклон
Родной матушке.
А жене скажи
Слово прощальное,
Передай кольцо
Обручальное.
Да скажи ты ей —
Пусть не печалится,
Пусть с другим она
Обвенчается.
Про меня скажи,
Что в степи замёрз,
А любовь её
Я с собой унёс.
© Георги Динински Всички права запазени