Стихове, съчинени нощем по време на безсъница – Ал. Пушкин

Не заспивам, няма зрак –

само мрак и сън досаден

с хода монотонен, хладен

на часовника: тик-так!

Парка, бъбреща неясно,

в нощ заспала, с плам угаснал

сред живота – миши бяг,

ти защо ме мъчиш пак?

Ти какво си, скучен тропот?

Укор ли си или ропот

на деня изгубен? Знак?

Търсиш нещо ли, бленуваш?

Мен ли викаш? Пророкуваш?

Искам да те разбера,

смисъл в тебе да съзра.

Заб: "Парка, бъбреща неясно" – този стих от стихотворението на Александър Пушкин е използван и от други поети: Инокентий Аненски, Валерий Брюсов и др.:https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B8_%D0%B1%D0%B0%D0%B1%D1%8C%D0%B5_%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%B5

Стихи, сочиненные ночью

во время бессоницы

А. Пушкин

Мне не спиться, нет огня;

Всюду мрак и сон докучный.

Ход часов лишь однозвучный

Раздается близ меня,

Парки бабье лепетанье,

Спящей ночи трепетанье,

Жизни мышья беготня...

Что тревожишь ты меня?

Что ты значишь, скучный шепот?

Укоризна, или ропот

Мной утраченного дня?

От меня чего ты хочешь?

Ты зовешь или пророчишь?

Я понять тебя хочу,

Смысла я в тебе ищу...

24-25 октября 1830