TaTu - Зачем я
ЗАЩО АЗ
Защо очаквам този звън
а облаците неми вън
така далечни - плуват към безкрая?
Че любовта докосна нас,
за първи път заплаках аз
Защо те искам толкова - не зная!
Аз съм звезда,
ти си звезда,
някой приказно ни свърза
и от първата ни среща
здраво ни обвърза
Във очите - небето
скрити сме от света
пресекват гласовете
и се чупи леда
Бездомна съм, ничия
А леглото - могила
И не търся ключа
Те са далеч, мила
Усмихни се, спусни
Над огледалото пердето
Развикай се, изкрещи:
"Умирам, умирам, ето…"
Измъчена от лъжи
се стопяваш в безкрая
Ръката си положи
Тя не трепери, зная
Да отмъстя
2 на 2
както искаше ти
Но не казвай "Прости"
Никога - запомни.
Е, добре, е, добре
Отмъщението ме зове
Прахът само стои
Умножавам по шест
Не звъни, не звъни
Уморих се от теб
Не те искам вече!
Ти от мен се отрече…
Защо очаквам този звън
И облаците неми вън
Така далечни - плуват към безкрая
Че любовта докосна нас,
за първи път заплаках аз,
защо те искам толкова - не зная!
Никога нищо
Нищо не започвай
С никого нищо
Умирай, мълчи
Не търси, не люби
Не жали и не спи
Никога никъде
Никого не пускай
Разделени от море
Сънуваме вода
Не е твое, нито мое
Пулс нямаме сега
Не, ти не си виновна
Абонатът - свободен…
Защо очаквам този звън
И облаците неми вън
Така далечни - плуват към безкрая
Че любовта докосна нас,
за първи път заплаках аз
Защо те искам толкова - не зная!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛиН Димитрова Всички права запазени
. Браво за превода 
.
