О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Oh, dear mother, my country beloved,
why weep you so, in such tearful stammers?
And you, oh, Raven, confounded bird
on whose grave caw you your ghastly clamors?

I know, yes, I know that you weep, oh dear mother
because you're a thrall- tormented and hurt,
because your voice- hallowed and sacred, dear mother
is cries in the desert- a voice left unheard.

Weep! At the outskirts of Sofia town
there stands, I did see it, a black gallows pole,
and your lonesome son, Bulgaria, he
hangs down upon it with an immense haul.

The raven gloats with croaks so ominous, eerie,
vulpine and canine howls soar о'еr the fields,
the old ones are praying, withered and drery,
the women are weeping, the children all squeel.

Winter's chants echo- so evil and frigid,
whirlwinds give chase to the thistles' darts,
cold, frost, and chills, and a cry void of hope.
they all rouse the tides of lament in the heart.