Ana Johnsson The Harder We Fall Lyrics
Gone astray, it seems we lost our way
Come to learn the price we pay
Bought it all to fill the empty space
How did it get this far?
Lost track what we're looking for
Got everything but we still want more
When we've been drifting too far
The harder we fall
Going blind staring at the sun
We feel on top as we come undone
When we keep wanting it all
The harder we fall
(the harder we fall)
Wide awake but still I'm feeling numb (feeling numb)
I can't believe what we've become
For all that's real I know we can't go on
How did it get this far
Lost track what we're looking for
Got everything but we still want more
When we've been drifting too far
The harder we fall
Going blind staring at the sun
We feel on top as we come undone
When we keep wanting it all
The harder we fall
And through it all, the fact remains the same
We choose to fall 'cause we don't wanna change
The higher we climb, the harder we fall
Gone astray, it seems we lost our way
Lost track what we're looking for
Got everything but we still want more
When we've been drifting too far
The harder we fall
Going blind staring at the sun
We feel on top as we come undone
When we keep wanting it all
The harder we fall
The harder we fall...
Колкото по-тежко падаме
Заблудени, изглежда изгубихме пътя.
Идвайки да видим цената, която платихме.
Приемаме я цялата, за да запълним празните пространства.
Как стигнахме толкова далеч?
Изгубихме следата, която търсехме.
Имаме всичко, но искаме още.
Когато сме отнесени прекалено надалеч.
Колкото по-тежко падаме,
ставаме слепи, втренчени в слънцето.
Чувстваме се на върха, докато сме необезпокоени от грижи.
Тогава продължаваме да искаме всичко.
Колкото по-тежко падаме
(Колкото по-тежко падаме)
Напълно будна съм, но все още се чувствам вцепенена (чувствам вцепенена)
Не мога да повярвам какви станахме.
Заради всичко това, което е истинско, знам, че не можем да продължим напред.
Как стигнахме толкова далеч?
Изгубихме следата, която търсехме.
Имаме всичко, но искаме още.
Когато сме отнесени прекалено надалеч.
Колкото по-тежко падаме,
ставаме слепи, втренчени в слънцето.
Чувстваме се на върха, докато сме необезпокоени от грижи.
Тогава продължаваме да искаме всичко.
Колкото по-тежко падаме.
И въпреки всичко, фактите са си същите.
Избрахме да падаме, защото не искаме да се променим.
Колкото по-високо се изкачваме, толкова по-тежко падаме.
Заблудени, изглежда изгубихме пътя си.
Изгубихме следата, която търсехме.
Имаме всичко, но искаме още.
Когато сме отнесени прекалено надалеч.
Колкото по-тежко падаме,
ставаме слепи, втренчени в слънцето.
Чувстваме се на върха, докато сме необезпокоени от грижи.
Тогава продължаваме да искаме всичко.
Колкото по-тежко падаме.
Колкото по-тежко падаме.
© Цветомира Иванова Всички права запазени