You were the last one to be saved.
So, don't be the last one to the parlour that Sunday.
'Cause now I, I like to think you are ashamed.
But I like to think.
And you thought when we think and we get away

But as for you:
As for you,
you got lucky.
You got lucky once,
but that won't happen again.
But as for you,
you got lucky.
You got lucky once,
but that won't happen again.

And oh, those dirty hands,
come wash away my stink.
Come thank me for the offer.
You owe that much at least.

And oh, those filthy thoughts
that rattle in my brain.
The sticky on the sheets
is now this unclean on your face,
and there is no escape.

Don't you wish you had some more?

We hit the lights and hit the floor.
My bright, peculiar smile,
I want to see your hair
hanging from the trees.

Well, don't you wish you had some more?
'Cause it's just a matter of time before
the wicked cancer, I'm gonna get ya.

'Cause as for you,
you got lucky.
You got lucky once,
but that won't happen again.
But as for you,
you got lucky.
You got lucky once,
but that won't happen again.

And oh, those dirty hands,
come wash away my stink.
Come thank me for the offer.
You owe that much at least.

And oh, those filthy thoughts
that rattle in my brain.
The sticky on the sheets
is now this ugly on your face,

Oh, there is no escape,
those eyes that follow me.
So, tell me where you were last night,
sweetheart, don't lie to me.

And there is no cadence
from what i could release;
this nest of vipers on your face,
so now it's on your knees.
So, now it's on your knees.

There is no escape.

Ти бе последният, който щеше да бъде спасен.

Сега не бъди последният в стаята за "гости" тази неделя.

Защото аз... Харесва ми да мисля, че те е срам.

Но ми харесва и да мисля.

А ти си мислеше, когато ние мислехме.

Тогава избягахме.

Но колкото до теб,

колкото до теб,

ти си късметлия,

беше късметлия веднъж,

но това няма да се случи повече.

Но колкото до теб,

колкото до теб,

ти си късметлия,

беше късметлия веднъж,

но това няма да се случи повече.

... Тези мръсни ръце.

Измий тази смрад.

Ела и ми благодари за предложението.

Дължиш ми толкова много...

И... Тези мръсни мисли,

които трещят в мозъка ми...

Онова, лепкавото по чаршафите,

е нечистотията по лицето ти...

И няма път за бягство.

Не искаш ли да имаш малко повече?

Удряме по стените, удряме и по пода.

Моята светла типична усмивка...

Искам да видя косата ти

да виси по дърветата...

E, не искаш ли да имаш малко повече?

Защото просто е въпрос на време

ракът те хванe!

Защото колкото до теб,

ти беше късметлия,

ти беше късметлия веднъж,

но то няма да се случи пак.

Но колкото до теб,

ти беше късметлия,

ти беше късметлия веднъж,

но  няма да се случи повече.

И... тези мръсни ръце.

Измий тази смрад.

Ела и ми благодари за предложението.

Дължиш ми толкова много...

... Тези мръсни мисли,

които трещят в мозъка ми...

Лепкавото по чаршафите

е нечистотията по лицето ти...

И няма път за бягство.

Няма път за бягство...

Всички тези очи, които ме преследват...

Е, кажи ми къде беше минала нощ?

Миличка, не ме лъжи...

И няма ритъм

в това, от което можех да се освободя -

 гнездото на змии на лицето ти...

Е... Сега е на в краката ти.

Сега е в краката ти.

Няма път за бягство.