В почти всяко обществено мясти днес, ушите ни са нападани от звукът на поп музиката. В молове, кръчми, ресторанти, хотели и асансьори, заобикалящият звук не е човешки говор, а музиката изливана във въздухът от говорители. Обикновено невидими и недостъпни говорители, които не могат да бъдат наказани за тяхната наглост. Някои места се окачествяват със свой отличителен звук – фолк, джаз или откъси от мюзикъли на Бродуей. Но в повечето случаи, преобладаващата музика е от изключителна баналност и е там, за да не бъде съвсем там. Тя е фон към бизнесът на консумацията. Едно заобикалящо нищо, върху което правим чертежите на нашите копнежи.
Най–лошите форми на тази музика са написвани без намесата на музиканти. Сглобявана с компютър от репертоар от стандартни ефекти. Обкръжаващите звуци на съвременният живот са все по-малко и по-малко човешки. Ритъм, което е звукът на живото е бил до голяма степен изместен от електронната пулсация, произведена от машина програмирана да се повтаря до безкрайност ...