written by Norma Cornett Marek in 1989

If I knew it would be the last time
that I'd see you fall asleep,
I would tuck you in more tightly
and pray the Lord, your soul to keep.

If I knew it would be the last time
that I see you walk out the door,
I would give you a hug and kiss
and call you back for one more.

If I knew it would be the last time
I'd hear your voice lifted up in praise,
I would videotape each action and word,
so I could play them back day after day.

If I knew it would be the last time,
I would spare an extra minute or two
to stop and say "I love you,"
instead of assuming you would know I do.

If I knew it would be the last time
I would be there to share your day,
Well I'm sure you'll have so many more,
so I can let just this one slip away.

For surely there's always tomorrow
to make up for an oversight,
and we always get a second chance
to make everything right.

There will always be another day
to say "I love you,"
and certainly there's another chance
to say our "Anything I can do's?"

But just in case I might be wrong,
and today is all I get,
I'd like to say how much I love you
and I hope we never forget,
tomorrow is not promised to anyone,
young or old alike.
And today may be the last chance you get
to hold your loved one tight.

So if you're waiting for tomorrow,
why not do it today?
For if tomorrow never comes,
you'll surely regret the day
that you didn't take that extra time
for a smile, a hug, or a kiss,
and you were too busy to grant someone,
what turned out to be their one last wish.

So hold your loved ones close today,
whisper in their ear,
tell them how much you love them
and that you'll always hold them dear.

Take time to say "I'm sorry,"
"please forgive me," "thank you," or "it's okay."
And if tomorrow never comes,
you'll have no regrets about today.









Ако знаех, че това ще е последният път,

когато ще те виждам да заспиваш,

щях да те завия и да моля Господ да пази душата ти.


Ако знаех, че това ще е последният път,

когато ще те видя да излизаш през вратата,

щях да те прегърна и целуна и да те повикам още веднъж.


Ако знаех, че това ще е последният път,

когато ще чуя гласа ти,

щях да запиша всеки жест и дума,

за да мога да връщам ден след ден.


Ако знаех, че това ще е последният път,

бих прекарала още една минута или две да спра и кажа - „Обичам те”,

вместо да предполагам, че го знаеш.


Ако знаех, че това ще е последният път,

щях да съм там да споделя твоя ден.

Е, сигурна съм, че ще имаш още много,

така че мога просто да пропусна този.


Със сигурност винаги има утре да наваксаш

и винаги получаваме втори шанс да оправим всичко.

Винаги ще има друг ден да кажеш - „Обичам те”

и без съмнение има друг шанс да кажем - „Мога ли да направя нещо за теб?”


Но просто в случай, че може би греша

и днес е всичко, с което разполагам

бих искала да ти кажа колко много те обичам

и се надявам никога да не забравим,

че утрешният ден не е обещан на никой,

млад, или стар.

И днес може да е последният ти шанс,

който получаваш да прегърнеш любимия човек силно.

Така,че ако чакаш утре защо не го направиш днес?

Защото ако утре никога не дойде сигурно ще проклинаш деня,

в който не отдели тази допълнителна минута

за една усмивка, прегръдка, или целувка и си бил твърде зает

да дариш някого с това, което се е оказало негово последно желание.

Така че, прегърни любимите си хора днес

прошепни им, кажи им колко много ги обичаш

и че винаги ще останат скъпи за теб.

Отдели време да кажеш - „Съжалявам!”,

”Моля те, прости ми!”, ”Благодаря!”, или „Всичко е наред”.


И ако утре никога не дойде няма да съжаляваш за днес.