1 мин за четене
I den denes ko sonliva pesna Ke doleta miris na cresa Koga prolet ke rascuti v pole Edna cresa sto mene me ceka Koga morav da odam im rekov: Se sto imam i kuka i niva Neka zeme sto mu treba sekoj No cresata da ja najdam ziva Sto e toa vo lugeto tazno Sto ziveat vo zivoti tugi Koj vo moeto minato plovi Sosem mirno i bez da se srami Samo veterot glasot go slusna I ko eho se vrati pak v dusa Ubava pesna ne saka bas sekoj I na slavej kamen frla nekoj Sto e toa vo lugeto tazno Sto ziveat vo zivoti tugi Koj vo moeto minato plovi Sosem mirno i bez da se srami Ne e nebo ova sto vi nudat Ne e sonceto zlato sto sveti Ako mozat bi go prodale Boga Na niv samo eden ke im sudi Sto e toa vo lugeto tazno Sto ziveat vo zivoti tugi Koj vo moeto minato plovi Sosem mirno i bez da se srami Тоше Проески - Череша И един ден като приспивна песен ще усетя аромата на череша, когато пролет разцъфти в полето, една череша мен ще ме чака. Когато трябваше да тръгвам, им казах, каквото имам - и къща, и нива, нека всеки вземе каквото му трябва, но черешата да я намеря жива. Припев: Каква е тази тъга в хората? Защо живеят чужди животи? Кой в моето минало рови? Съвсем спокойно и без никакъв срам... Само вятърът дочу гласа ми и като ехо се върна към мене, хубавата песен не харесва всеки и по славея камъни хвърлят някои... Припев: Не е небе онова, което Ви предлагат, не е слънцето злато, що свети. Ако могат, биха продали Бога, нали само един ще ни съди! Припев:Х3
Следващо от категорията
Следващо от автора