21.02.2022 г., 9:58  

Терзание на мраморните стъпала – Ли Бо

1.3K 0 10
3 мин за четене

По мраморните стълби цяла нощ – роса.

Чорапите копринени тежат от влага.       

Тя влиза, спуска с тих звън тънките ресни.

Луната есенна поглежда в скръб над прага. 

 

 

ІІ вариант

 

По мраморните стълби ражда се роса.

Чорапът свилен цяла нощ – пленен от влага.

Ще спусне тя с тих звън кристалните ресни.

Луната есенна ще гледа в скръб над прага. 

 

 

 

Стар вариант:

 

По мраморните стълби цяла нощ – слана, 

чорапите копринени подгизват бавно.   

Надолу спуска балдахин прозрачен плавно,            

сияе с поглед скръбен есенна луна. 

 

Оригинален текст на китайски:

 

 

玉阶生白露,

夜久侵罗袜。

却下水晶帘,

玲珑望秋月。

 

* Този превод е експеримент. Тъй като не владея китайски, съм използвала за подстрочник други преводи на стихотворението на китайския поет Ли Бо на български, руски и английски. 

 

Бележка от 24.02: Намерих нов източник с подстрочник на руски и много подробен разбор на стихотворението: http://lab314.brsu.by/kmp-lite/kmp2/Translation/History-Theory/Li%20Bo.htm, затова публикувам два нови, редактирани варианта, които са по-точни. Оставих и един от старите за сравнение.

 

 

 

Преводите, които са ми служили за ориентир:

 

Български:

 

Копнеж на нефритената тераса

 

Върху терасата нефритена избликва бялата слана.
През тази дълга нощ чорапите копринени просмуква.
Обръща се, завесите от чист кристал да спусне.
В звънтящата прозрачност гледа есенна луна.

 

Преводът е приложен към статията на Антоанета Николова „Китайските четиристишия и японските тристишия – един поглед към особеностите на източната мисловност“: https://liternet.bg/publish19/a_nikolova/kitajski-japonski.htm#1

 

 

Руски:

 

Тоска у яшмовых ступеней ("Ступени из яшмы давно от росы холодны…")

 

Ступени из яшмы

Давно от росы холодны.

 

Как влажен чулок мой!

Как осени ночи длинны!

 

Вернувшись домой,

Опускаю я полог хрустальный

 

И вижу - сквозь полог -

Сияние бледной луны.

 

Превод: А.И. Гитович

 

https://chinese-poetry.ru/poems.php?action=show&poem_id=1435. Използвала съм като подстрочник и другите приложени руски преводи.

 

 

Английски:

 

A Sigh from a Staircase of Jade

Her jade-white staircase is cold with dew;
Her silk soles are wet, she lingered there so long...
Behind her closed casement, why is she still waiting,
Watching through its crystal pane the glow of the autumn moon?

Translated by Witter Bynner

 

https://www.poetrynook.com/poem/sigh-staircase-jade

 


Lament of the jade stairs – Li Bai

 

Night long on the jade staircase, white
dew appears, soaks through gauze stockings.
She lets down crystalline blinds, gazes out
through jewel lacework at the autumn moon.

 

Translation by David Hinton,
from Classical Chinese Poetry: An Anthology

 

http://www.senseseek.net/2020/04/30/lament-of-the-jade-stairs-li-bai/

          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Тежат от влага", защото са "пленени" от кондензацията на влагата във въздуха върху стъпалата. Пленен чорап на български не звучи добре, а когато нещо тежи, то те задържа. Не разбирам от йероглифи, прерових много варианти и маса неща, писани за стихотворението. Трябваше да си превеждам и от руски и английски, половин ден ми отне да търся "китайски завеси за легло", то не бяха балдахини, то не бяха паравани... В оригинала е "водно-кристална завеса" - върви го разбери! Било е в смисъл "прозрачен като вода кристал", но откъде да знам, дали край китайските легла в дворците няма някакви фонтани, например 😁 Трябваше да проверя всяка думичка. Може би си права за "нефритени", ние вече донякъде сме свикнали с китайската образност, но при нас думата няма толкова много значения. Пък и придава на превода екзотичност, която при китайския читател липсва - образът е почти щампа за тях, толкова е привичен. Вероятно мраморът е като нефрита по отношение на студ и топлина. А самотата си е изтезание 😁
  • Нали тежат от влага та си помислих ..значи загубени в превода съм аз. Много ме впечатли с твойта търсаческа дейност. Не пишеш ти току-така на кило и канче. За един чорап предъвка всичките йероглифи. Казвам го с усмивка, защото наистина ми предизвика любопитството. .. Имаше един лаф : "...ние император нямаме ". Да угодиш на читателя- нямам как да стане. Затуй "нефритени" е по-близо до оригинала, от бял до зелен цвят, символ на вечността, любовта .. и определено повече ми харесва. Относно "завеса от ресни, с кристални мъниста по тях, която стои над леглото на героинята и тя я спуска и вдига, когато ляга и става"- с една дума ти си го казала в заглавието- изтезание
  • Не знам с какво го асоциираш, но след като го преведох, намерих превод на английски, където също е с "мрамор". Знам, че тази част от художествения превод, при която се "адаптира" текстът за читателите на съответния език е недолюбвана от радетелите на точността, но аз смятам, че адаптация в известна степен е необходима. Колкото до "цяла нощ", в превода на английски е "нощта е дълга", както е и в оригинала, но мисля, че "цяла нощ" предава и продължителността, и тягостното усещане. Щураче, дори и да има подобна асоциация, това не изключва адекватност, Иля Смирнов пише, че от цялото стихотворение лъха студ. Е, студът не е точно на стъпалата, а над тях, но да не бъдем придирчиви 😁 ИнаКалина, не знам защо споменаваш "cats and dogs", тук не става въпрос за дъжд. Никъде в разясненията или в другите преводи не се споменава. Ако имаш предвид, че се използва идиом, предполагам, Иля Смирнов щеше да го отбележи, той е познавач и ценител на китайската поезия и е изключително добросъвестен.
  • Мраморът в моите представи асоциира паметници, т.е. надгробни плочи, статуи, гробници и т.н. В никакъв случай кожа на жив човек, на мъртвец - да.
  • ...Самият Ли Бо е бил заточен дълго време за неподчинение и вероятно е изразил и собствените си емоции в плен и копнежа си по дома. И след "перипетиите" с описателната завеса, трябваше да намеря начин да предам това, за което споменава Антоанета Николова - че в оригинала остава двусмислие - не е ясно кой кого гледа - героинята луната или луната героинята. Освен това, според Смирнов, този поглед, освен че е тъжен и настръхнал от студ, е и изпълнен с очакване и надежда. Е това вече ме хвърли в туш 😁 В стария вариант има "сияе с поглед скръбен", което е някакво решение, но се губеше двусмислието. Във формално отношение, мисля, че горе-долу съм успяла, с изключение на цезурите, но това вече щеше да е чудо 😁 В крайна сметка редуцирах вариантите до три. Благодаря ти, че коментира и оцени усилията ми!