Синко... смътен е споменът за майка ти...

Добра сянка над яслата...

Но ти започна да помниш твърде късно...

Слушам трепета на ангелите...

Може би това ще ми помогне да я намеря?

Остави ме...

Направих дома ни на катун...

Събуждаш се и мирише на вино...

Неините неща ги отделих...

Всеки празник минава в тишина...

Не можех да намеря къде да избягам...

Всичко спря, но животът продължи.

Синът ми... сините й очи...

Идва денят, в който ще отидеш в армията...

Където се празнуват странни знаменитости...

Синко... как мога да те пусна?

Ти си всичко, което ми остана...

Къде отиваш с тези гъсти мигли?

Животът наистина не знае колко да вземе... Ех.

Чий ги тези... дето стават и лягат с боен вик.

Дето пеят за славата на щиковете,

които пеят, но после бягат....

Времето се обърна с краката нагоре...

Разигра се най-лошото...

Синко... Хайде, тате ще ти купи

тамбура със седефена гравюра...

Момичетата ще идват до къщата...

и прахта ще се вдига високо...

когато батальонът от момичета марширува...

Всичко спря, но животът продължи.

Синът ми... сините й очи.

Денят да отидеш в армията идва...

Лумпени с празни глави...

Синко, всички са копелета...

Не пускам моят ключ на спомените...

Мое дете, дръж се за баща си...

Ти не си за това нещастие и послушание, по дяволите.

https://www.dailymotion.com/video/x6hxew5