Синко... смътен е споменът за майка ти...
Добра сянка над яслата...
Но ти започна да помниш твърде късно...
Слушам трепета на ангелите...
Може би това ще ми помогне да я намеря?
Остави ме...
Направих дома ни на катун...
Събуждаш се и мирише на вино...
Неините неща ги отделих...
Всеки празник минава в тишина...
Не можех да намеря къде да избягам...
Всичко спря, но животът продължи.
Синът ми... сините й очи...
Идва денят, в който ще отидеш в армията...
Където се празнуват странни знаменитости...
Синко... как мога да те пусна?
Ти си всичко, което ми остана...
Къде отиваш с тези гъсти мигли?
Животът наистина не знае колко да вземе... Ех.
Чий ги тези... дето стават и лягат с боен вик.
Дето пеят за славата на щиковете,
които пеят, но после бягат....
Времето се обърна с краката нагоре...
Разигра се най-лошото...
Синко... Хайде, тате ще ти купи
тамбура със седефена гравюра...
Момичетата ще идват до къщата...
и прахта ще се вдига високо...
когато батальонът от момичета марширува...
Всичко спря, но животът продължи.
Синът ми... сините й очи.
Денят да отидеш в армията идва...
Лумпени с празни глави...
Синко, всички са копелета...
Не пускам моят ключ на спомените...
Мое дете, дръж се за баща си...
Ти не си за това нещастие и послушание, по дяволите.
https://www.dailymotion.com/video/x6hxew5
© Владимир Гюров Все права защищены