Попадна мълния в поток,
не кипна изворът дълбок.
Че бе до дъно уязвен,
не чу той, в ромон потопен.
А мълнията – във вода
изгуби битие и тя.
Друг изход нямаше, уви…
Простих ти аз, прости и ти.
Упала молния в ручей...
Константин Случевский
Упала молния в ручей,
Вода не стала горячей.
А что ручей до дна пронзен,
Сквозь шелест струй не слышит он.
Зато и молнии струя,
Упав, лишилась бытия.
Другого не было пути…
И я прощу, и ты прости.
© Мария Димитрова Всички права запазени