Уилям Ърнест Хенли – Invictus* 

Започвам от леглото да творя,
Под адовото було на нощта,
На всички богове благодаря
За силата на своята душа.

В страданиe живях безбройни дни,
На глас не заридах и за момент.
Главата ми стихията рани,
Ала не взе надмощие над мен.

Отвъд света на сълзи и на гняв
За края мисълта е мрачен лъх,
Обаче убеден съм – тъй корав
Ще бъда и при сетния си дъх.

Какво, че е животът с катинар,
Че строго се наказва за вина,
На своята съдба съм господар,
На своята душа съм капитан.

1875

___

* Заглавието е на латински, означава "Несломим" – Бел. пр. 

Invictus – by William Ernest Henley

Out of the night that covers me,
Black as the pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be
For my unconquerable soul.

In the fell clutch of circumstance
I have not winced nor cried aloud.
Under the bludgeonings of chance
My head is bloody, but unbowed.

Beyond this place of wrath and tears
Looms but the Horror of the shade,
And yet the menace of the years
Finds and shall find me unafraid.

It matters not how strait the gate,
How charged with punishments the scroll,
I am the master of my fate,
I am the captain of my soul.

1875 

Източник: https://www.poetryfoundation.org/poems/51642/invictus