Artist: Visions Of Atlantis

Album: Trinity

Year: 2007

The Poem

I'm sitting here in an empty room,
I'm writing a poem now to you,
It's time to think about what we had.
And when the sun is going down,
All my feelings come around,
I'm so sorry, cause you're dead.
If I could tell you all the pain I feel
And all the sorrow grows tonight.

Why did you leave me here alone?
Why did you leave me on my own?
Was it time we just had borrowed?
Was it our destiny,
Or just my final fantasy?
And I'm left behind in sorrow, and pain...

Smoke and gloom are in the air,
And your shades are everywhere,
Now I've learned the world called dying.
I'll put a rope around my neck,
And at last I'm looking back,
To give up life is my defense.

Do you know another way?
Please come back and tell me how to stay.

And...
Why did you leave me here alone?
Why did you leave me on my own?
Was it time we just had borrowed?
Was it our destiny,
Or just my final fantasy?
And I'm left behind in sorrow, and pain...

These final cries I write for you,
All my pain cries out for you.
These final tears are shed for you,
All my pain cries out for you.

And...
Why did you leave me here alone?
Why did you leave me on my own?
Was it time we just had borrowed?
Was it our destiny,
Or just my final fantasy?
And I'm left behind in sorrow, and pain...

Why did you leave me here alone?
Why did you leave me on my own?
Was it time we just had borrowed?
Was it our destiny,
Or just my final fantasy?
And I'm left behind in sorrow...

Поемата

Седя тук в празна стая,

пиша поема за теб,

време е да помислим за това, което сме имали.

И когато слънцето се снишава към хоризонта

всичките ми чувства се възвръщат,

съжалявам много задето си мъртва.

Ако можех да ти опиша цялата болка, която изпитвам

и цялата тъга, която нараства тази нощ.

Защо ме остави тук сам?

Защо ме остави сам със себе си?

Това назаем взето време ли беше?

Наша съдба ли бе

или просто моя самоцелна фантазия?

А сега съм изоставен да изпитвам тъга, и болка...

Дим и мрак витаят из въздуха

и твоите сенки са навсякъде.

Сега научих какво означава да умираш.

Ще поставя въже на врата си

и за последно поглеждам назад.

Да изоставя живота е моята защита.

Знаеш ли да има друг начин?

Моля те, върни се и ми кажи как да остана.

И...

Защо ме остави тук сам?

Защо ме остави сам със себе си?

Това назаем взето време ли беше?

Наша съдба ли бе

или просто моя самоцелна фантазия?

А сега съм изоставен да изпитвам тъга, и болка...

Тези финални ридания пиша за теб,

цялата моя болка те иска.

Тези последни сълзи са проляти за теб.

Цялата ми болка те иска.

И...

Защо ме остави тук сам?

Защо ме остави сам със себе си?

Това назаем взето време ли беше?

Наша съдба ли бе

или просто моя самоцелна фантазия?

А сега съм изоставен да изпитвам тъга, и болка...

Защо ме остави тук сам?

Защо ме остави сам със себе си?

Това назаем взето време ли беше?

Наша съдба ли бе

или просто моя самоцелна фантазия?

А сега съм изоставен да изпитвам тъга, и болка...