25.04.2010 г., 11:40 ч.

Владимир Высоцкий - Маски 

  Преводи » Поезия, от Руски
2915 0 5
15 мин за четене

 

 

 МАСКИ

Владимир Высоцкий

 

Смеюсь навзрыд - как у кривых зеркал,-

меня, должно быть, ловко разыграли:

крючки носов и до ушей оскал -

как на венецианском карнавале!

 

Вокруг меня смыкается кольцо -

меня хватают, вовлекают в пляску,-

так-так, мое нормальное лицо

все, вероятно, приняли за маску.

 

Петарды, конфетти... Но все не так,-

и маски на меня глядят с укором,-

они кричат, что я опять - не в такт,

что наступаю на ногу партнерам.

 

Что делать мне - бежать, да поскорей?

А может, вместе с ними веселиться?..

Надеюсь я - под масками зверей

у многих человеческие лица.

 

Все в масках, в париках - все как один,-

кто - сказочен, а кто - литературен...

Сосед мой слева - грустный Арлекин,

другой - палач, а каждый третий - дурень.

 

Один - себя старался обелить,

другой - лицо скрывает от огласки,

а кто - уже не в силах отличить

свое лицо от непременной маски.

 

Я в хоровод вступаю, хохоча,-

но все-таки мне неспокойно с ними:

а вдруг кому-то маска палача

понравится - и он ее не снимет?

 

Вдруг Арлекин навеки загрустит,

любуясь сам своим лицом печальным;

что, если дурень свой дурацкий вид

так и забудет на лице нормальном?

 

За масками гоняюсь по пятам,

но ни одну не попрошу открыться,-

что, если маски сброшены, а там -

все те же полумаски-полулица?

 

Как доброго лица не прозевать,

как честных угадать наверняка мне? -

Все научились маски надевать,

чтоб не разбить свое лицо о камни.

 

Я в тайну масок все-таки проник,-

уверен я, что мой анализ точен:

что маски равнодушия у иных -

защита от плевков и от пощечин.

 

1971

 

 

 

МАСКИ

Владимир Висоцки

 

Пред огледалото смехът ми див

ехти, накриво то ме отразява:

със кука-нос, ухилен до уши,

във венециански карнавал играя!

 

Но свива се кръгът около мен

и хващат ме, увличат ме в играта.

Така, така... Едва усещам, че

лицето ми за тях е вече маска.

 

Фишеци и конфети... Чувствам как

мен с укор гледат ме от всяка маска.

Подвикват ми, че пак не съм във такт,

настъпвам си партньора по краката.

 

Какво да сторя – бягство презглава?

Да вляза ли със тях във веселбата?...

Дано под маските на зверове

все пак с черти човешки са лицата.

 

С перуки, с маски – всички до един,

кой приказен, а кой – литературен...

Съседът ми отляво – Арлекин,

друг е палач, а трети – просто глупав.

 

Един се постарал да стане бял,

друг скрива си лицето от известност,

а някой е безсилен, цял скован,

от маска да си различи лицето.

 

Аз с кикот встъпвам в този хоровод,

но пак със тях се чувствам неспокоен:

ако на някой на палач глава

му се хареса и забрави кой е?

 

Завинаги печален Арлекин

ако остане, влюбен в своя образ?

Глупакът пък глупашкия си вид

на своето лице, ако забрави?

 

Вървя след маските, но вече знам,

че не желая те да се разкриват.

Какво, ако паднат маските, а там –

полулицата или те самите?...

 

Кое добро е как да разбера,

лицата честни как ли да открия?

... Като научихме с маски игра,

в камък лицето си да не разбием...

 

Но тайната на маските разбрах,

уверен съм в перфектния анализ:

на равнодушието маската при тях

защита е от плюнки и шамари. 

 

 

 

© Елена Желева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Още едно гениално Скорпионче,браво на нас!!!Радвам се,че си тук!!!
  • Велик!А на теб благодаря!Доза удоволствие в неделния следобяд!
  • Гениална е поезията на Висоцки! Макар, че са непреводими силните и неподправени емоции, които се освобождават от нея всеки път, когато я четем, понякога се случва да вляза в негов стих.
    И се чувствам като в храм...
  • Висоцки е единствен, неповторим.....Поклон пред него!
    И преводът е много добър......чакаме непременно да ни зарадвате с още!Поздравления за смелостта да превеждате Висоцки....продължавайте!
  • Гениално!
    Благодаря за допира с Висоцки, Елена!
Предложения
: ??:??