Времето лекува- автор Наталья Маржан
Превод на български Весела Кънчева

Кръв тече от раната – да попитам трябва
доктора, че знае как да излекува от беда.
Нелека задача – и за зло и в болницата
имат ден почивен. И дежурни няма.

С йод аз я заливам, лепенка поставям…
Спрях кръвта. И вече не боли. Почти…
Думите от детството си аз си спомням,
че юнак без рана не ходи, нали?..

Времето лекува - болката, тъгата ще отнеме
и ще сложи точка без да има «и».
Ще зарастне раната, душата ще загрубее,
груба пустота ще образува в мене… И?

С топли сълзи ще изтрие мойта памет
и ще стъпче тялото с ботуш като че ли.
В този ден ще угаси и жизнения пламък…
Времето лекува… В същност от какво ли?

26.01.2006г.
София, България

---------------
ето и оргиналния стих
Время лечит...-Наталья Маржан
http://www.stihi.ru/poems/2005/10/25-210.html

Кровоточит рана - мне бы обратиться
К доктору, что знает как лечить от бед…
Вот ведь незадача – как на зло в больницах
Выходной сегодня. И дежурных нет.

Заливаю йодом, сверху клею пластырь…
Кровь остановилась. Не болит почти…
И слова из детства призрачным участьем:
«Нарастает мясо на живой костИ!»

Время–лучший доктор–боль,тоску развеет
И поставит точки над презренным «і»,
Зарубцует раны, душу зачерствеет,
Образует грубо пустоту внутри…

Тёплыми слезами смоет мою память
И растопчет тело жестким сапогом…
В один день затушит жизненное пламя…
Время точно лечит… Только от чего?