Wearying days
Досадни дни
Птиците
ще са досадници,
кълвящи
на утрото очите
сънени...
Подпухнали
от плач
по пълнолуние,
недосънували
обезкрилени мечти...
Слънцето
ще е винаги
смръщено
през тъмните стъкла
на очилата ми.
Ръцете,
недоцелувани,
нетърсещи
не са били
по-грозни
и безлични...
Само
ако
те оставя
да си
тръгнеш...
Wearying days
The Birds
will be troublemakers,
peck
on the morning the eyes
sleepy
Enlarge
from lament
in full phase of the moon,
no dreaming
without wings Dreams ...
The sun
will be always
Sulk
through the black glass
to my eyeglasseses.
The Arms,
no kissing,
no finding
do not exist
more ugly
and faceless...
Only
If
it leaves
you
to leave...
Птиците
ще са досадници,
кълвящи
на утрото очите
сънени...
Подпухнали
от плач
по пълнолуние,
недосънували
обезкрилени мечти...
Слънцето
ще е винаги
смръщено
през тъмните стъкла
на очилата ми.
Ръцете,
недоцелувани,
нетърсещи
не са били
по-грозни
и безлични...
Само
ако
те оставя
да си
тръгнеш...
Wearying days
The Birds
will be troublemakers,
peck
on the morning the eyes
sleepy
Enlarge
from lament
in full phase of the moon,
no dreaming
without wings Dreams ...
The sun
will be always
Sulk
through the black glass
to my eyeglasseses.
The Arms,
no kissing,
no finding
do not exist
more ugly
and faceless...
Only
If
it leaves
you
to leave...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галин Георгиев Всички права запазени
