Where the wild roses grow
Където растат дивите рози
Наричаха ме Дивата роза
Но моето име беше Илайза Дей
Не знаех защо ме наричат така
Понеже моето име беше Илайза Дей
В първия ден , в който я висях, разбрах, че тя е единствената
Те блестеше в очите ми и се усмихваше
А устните й бяха в цвета на розите,
Които растяха долу, до реката, всичките кървави и диви
Когато той почука на вратата ми и влезе в стаята
Моето безпокойство утихна в неговата сигурна прегръдка
Той пожела да бъде първия ми мъж, и с внимателна ръка
Избърса сълзите, които бягаха надолу по лицето ми
Наричаха ме Дивата роза
Но моето име беше Илайза Дей
Не знаех защо ме наричат така
Понеже моето име беше Илайза Дей
На втория ден аз й занесох цвете
Тя беше по-красива от всяка жена, която някога съм виждал
Попитах я:”Знаеш ли къде растат дивите рози
Толкова ароматни, алени, толкова свободни?”
На втория ден той дойде с едничка роза
Каза:”Ще ми дадеш ли загубата и скръбта си?”
Аз кимнах с глава докато лягах на леглото
А той ме попита:”Ако ти покажа розите ше ме последваш ли?”
Наричаха ме Дивата роза
Но моето име беше Илайза Дей
Не знаех защо ме наричат така
Понеже моето име беше Илайза Дей
На третия ден той ме заведе до реката
Показа ми розите и тогава се целунахме
И последното нещо, което чух бе да мърмори нещо
Докато стоеше смеейки се над мен с камък в умрука
Последния ден я заведох , където растат дивите рози
Тя легна на брега , на лекия вятър, промъкващ се като крадец
Докато я целувах за сбогом, аз казах:”Всичко красиво трябва да умре”
Клекнах долу и поставих роза между устните й.
Наричаха ме Дивата роза
Но моето име беше Илайза Дей
Не знаех защо ме наричат така
Понеже моето име беше Илайза Дей
© Силвена Колева Всички права запазени