„Я люблю тебя, жизнь“ - Константин Ваншенкин
Я люблю тебя, жизнь,
Что само по себе и не ново.
Я люблю тебя, жизнь,
Я люблю тебя снова и снова.
Вот уж окна зажглись,
Я шагаю с работы устало.
Я люблю тебя, жизнь,
И хочу, чтобы лучше ты стала.
Мне немало дано:
Ширь земли и равнина морская.
Мне известна давно
Бескорыстная дружба мужская.
В звоне каждого дня
Как я счастлив, что нет мне покоя -
Есть любовь у меня,
Жизнь, ты знаешь, что это такое.
Как поют соловьи,
Полумрак, поцелуй на рассвете
И вершина любви -
Это чудо великое - дети!
Вновь мы с ними пройдем
Детство, юность, вокзалы, причалы,
Будут внуки... Потом
Все опять повторится сначала.
Ах, как годы летят!
Мы грустим, седину замечая.
Жизнь, ты помнишь солдат,
Что погибли, тебя защищая?
Так ликуй и вершись
В трубных звуках весеннего гимна.
Я люблю тебя, жизнь,
И надеюсь, что это взаимно.
Константин Яковлевич Ваншенкин
извори:
http://www.sovmusic.ru/text.php?fname=lovelif3
https://alloflyric.com/song/Zastolnyie-pesni/YA-lyublyu-tebya-zgizn-4566...
.............................................................................................................................................................
Теб обичам, живот!
И е ясно, че то е неново!
Теб обичам, живот!
Миг след миг - с обич още по-нова!
В здрача всред светлини,
уморен, се от работа връщам.
Теб обичам, помнѝ!
И да сѝ по-добър искам също.
Ти ми даде благà -
и земѝ, и моря - свята орис!
Знам - и не от сега -
сред мъже що е дружба без корист!
Сред шума на деня
съм щастлив, че покой не желая.
И любов в мен тая! -
Ти, живот, ме познаваш - това е!
Пее славей в нощта
и с целувка се среща зората.
А върхът в любовта
са великото чудо - децата!
Ще обходим пак с тях
детство, младост, пристанища, гари!
Сетне - внуци и ах! -
Пак и пак всичко ще се повтаря.
Ех, години летят
и тъжим, посребрели в косите.
Ех, живот, как и смърт
вòйни срещаха в твоя защита!
Над небесния свод
с химни пролетни теб възвисявам.
Теб обичам, живот!
И взаимно да è - се надявам.
© Стоян Минев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И аз Ви благодаря, господин Минев.
Спор няма! По-хубаво стана.
Остава да го сложите горе и ... Това е! -
Теб обичам, живот!
И е ясно, че то е неново!
Теб обичам, живот!
Миг след миг - с обич още по-нова!
В здрача всред светлини,
уморен, се от работа връщам.
Теб обичам, помнѝ!
И да сѝ по-добър искам също.
Ти ми даде благà -
и земѝ, и моря - свята орис!
Знам - и не от сега -
сред мъже що е дружба без корист!
Денем сред глъчен свят
съм щастлив, че покой не желая.
На любов съм богат! -
Ти, живот, ме разбираш - това е!
Пее славей в нощта
и с целувка се среща зората.
А върхът в любовта
са великото чудо - децата!
Ще обходим пак с тях
детство, младост, пристанища, гари!
Сетне - внуци и ах! -
Пак и пак всичко ще се повтаря.
Как летят си летà!
Как тъжим, посребрели в косите...
Помниш ли как в бранта
вòйни падаха в твоя защита!
Над небесния свод
с химни пролетни теб възвисявам.
Теб обичам, живот!
И взаимно да è - се надявам.
На господин Пламен Порчев с благодарност. -
Благодаря за обстойния отговор.
Щом не желаеш няма да ти пиша на "лични". И без това ни приемаш, ни поемаш.
С тебе да сме "ближни"!?! Не съм по тая част. Не ги обичам тия работи.
Решенията винаги са си мои.
Туй не обичаш, онуй не можеш... Проблема си си е твой. Решавай си го.
Гореописаната ти творба куца.
Харесваш си си я.
Жив и здрав! -
Харесва ми, което написах.
След твоя въпрос, който ме предизвика, добавих още два варианта.
Обясних ти, че не обичам думата „см...рт“ да я пиша членувано както и че не обичам да изписвам думата „гинеха“ - по подобие на оригиналния текст -
„Жизнь, ты помнишь солдат,
Что погибли, тебя защищая?“.
Сега нямаш основания да смяташ, че не съм ти отговорил на въпроса.
И последно - не държа да ми пишеш на „лични“. Не държа да ми пишеш и в коментарното поле. Не държа дори да посещаваш страницата ми. Ако наминеш, респективно - ако наминаваш, добре си дошъл. Старая се да поддържам добрия тон в сайта - и то не заради протокола, а защото според мен
„сайт(ву)ващите“, било с тескт, картина или каквото и да е свое произведение, е хубаво да са „ближни“ един към другиго. Решението е твое. -
Толкова приказки не по темата, само и само да не ми отговориш на въпроса.Толкова прост въпрос... Ти намеси редактори, цедилки и пр. Както и да е... Щом съм обещал - ще получиш на "лични"
Използуван казваш... Хм. -
Моля в предходния коментар думата „изповзуван“, намираща се на втори ред да се чете „използуван“. Моля за извинение за неудобството.
-
Не те очаквах, но въпреки нелитературния термин „голова“, изповзуван от теб в сайта, добре си дошъл отново. Предлагам ти редакция на този отрязък в два варианта:
„Ех, живот, как смъртта / вòйни срещаха в твоя защита!“ и
„Ех, живот, помниш ли - / вòйни гинеха в твоя защита?“.
Уважавам редакторите. През цедилката им е минал и моят текст, и го оставям без редакция.
Питаш не се ли числя в раздел „Автори плюс“, за да публикувам, без да ми се редактират текстовете. Моля да си наясно, че се броят на пръстите на едната ми ръка публикуваните от мен текстове без поглед от страна на редактор - тези, при които за мен бе нужно да се появят колкото се може по-рано в деня най-често, който е бил свързан с някакво събитие, по повод на което бяха и публикувани тези мои текстове.
Обяснявам тук, защото от теб чаках писмо на „лични“, което както ти сподели, че ще изпратиш, не изпрати. И! Не обичам да членувам „смърт“ и да пиша „гинеха“. Искам да е иносказателно, за да болѝ по-малко. -
"Ех, живот, как и смърт
вòйни срещаха в твоя защита!"
Харесва ли ти?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Сложна личност сте, Минев!