15 мин за четене
В ясна нощ, по пълнолуние,
на събор – по зов прастар,
бързат вещици през друми
в образ на магична твар.
Мен омръзнаха ми скоро
тези танци, смях, свирня,
и поех без цел нагоре
под изгрялата луна.
Лека като лунна сянка,
в тъмен парк се озовах.
Там, между липа и дрянка
пейка скътана видях. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация