ЗЪРНО

              Автор: Лиляна Вуич Томлянович

 Истината винаги ни притеснява,

 притеснява ни всичко, което виждаме, мечтаем.

 От тишината на светлата мечта

 два образа на едно и също лице

 се сменят – месецът и слънцето –

 едно небе, а две тела.

 Ние сме това, което сме – сега и завинаги.

 В края на тъмнината зърно покълва

 и всяко начало е със съмнителен негов край,

 ако го изгуби всеки един от нас.

 ZRNO

                Autor: Ljiljana Vujić Tomljanović

 Istina nam uvijek smeta

 sve što vidi ona sanja

 iz tišine kroz san svijetle

 dva obraza istog lica

 smjenjuju se mjesec i sunce

 jedno Nebo a dva tijela

 ono smo što smo (sada i navijek) –

 i u kraj tame zrno klija

 i svaki početak sluti svoj kraj

 ako nestajemo bilo nas je

  Б.Б. Стихотворението е поместено в петезичната (многоезичната) ми антология „Гласове от Балканите” (2016) и триезичния ми „Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия” (2016).

   Думи за автора:

   Лиляна Вуич Томлянович е родена на 25.02.1958 г. в Меджувдже – местност, намираща се недалеч от Бос. Живее и   работи в Бос, Градишка. Пише поезия, есета, притчи и приказки. Публикувала е следните поетични книги: „Ритъмът   на душата” (1995 г.), „Пламенното огледало” (1998 г.), „Писмо за масово изселване” (1999 г.), „Луна над града” – хайку  на английски и сръбски език (1999 г.), „Стойте далече от млякото” (2002 г.), „Самотен пътешественик” – хайку,   на английски и сръбски език (2002 г.), „Третото възпоменание” – стихове (2004 г.), „Листенца от нарове” (2005 г.),   „Живата стена”(2007 г.), „Убитите вятърни мелници (2010 г.), „Дух и права” (есета), (2014 г.). Публикувала е в   национални и международни литературни списания. Нейни стихове са включени в много антологии и избрана поезия,   както и в няколко антологии, които са дефинирани в превод на английски, немски, нидерландски и словенски език.   Получавала е многобройни награди и отличия. Член е на Сръбската асоциация на писателите и е член на Асоциацията   за хайку в Югославия (с представители на Сърбия и Черна гора, и на хайку асоциацията „Александър Нейдебауер” от   Нови Сад).