Прегърнеш ли ме с две ръце

ще ти разкажа,

за изгрева, и за дърветата сънливи,

и за калинките, в росата крилцата си измили.

За пролетта, за лятото, за есента,

за песента на утрото,

за грацията  на сръндака,

избягал в близкия шубрак,

където може би го чакаше сърна.

За влюбени синигери, за мократа земя,

и за листата шепнещи понякога… за тебе,

за тихото безвремие,

за чувствата, които ме преследват.

Те, същите, които  ято пеперуди

във мен редовно, тихичко събуждат.

За мъничката дозата лудост

на сладката малина,

узряла твърдe късно.

За светлина, която в Душата,

ражда добротата без причина.

За  нежността, която  като  котка, гали се и мърка,

за миговете, за които всеки ден благодаря,

и за подметките, които с тебе заедно изтъркахме.

За любовта, онази делничната,

която с токчета потропва по паважа.

А аз прегърна ли те с две ръце,

тогава ти за себе си, дали ще ми разкажеш?

Iren 5