Къде е лятото?

И никой не разбра, как си отиде лятото.

Не, то не си отиде с отлитащото ято.

Не се скри в локвите по площадите,

нито в капките на дъжда ,

не отлетя с листопадите,

не се превърна дори във вино от зрели зърна.

Нито  се зарови в земята за да чака пролетта.

Не замръзна от сланата в ранното утро,

нито се оплака, че на морето е пусто и скучно

Не го търси и в мъглата над полето и селата.

Може би част от него остана огнените цветова на листата.

Може би…

Със сигурност не изгоря в комина на първата запалена печка…

Скри се лятото  в джоба на една топла дрешка.

Там където любовта не бе отлетяла.

Скри се, там, като лястовица бяла

За да подържа огъня, но не в общата камина

А  сърцата на двамата да топли през студената зима.